Вижте част 2 от специалното интервю с най-скъпия български защитник във футбола
Росен Божинов вече трупа опит в италианския футбол, след като направи трансфер в Пиза и се превърна в най-скъпия български защитник, продаден в чужбина.
В специално интервю пред bTV той разказва за трудната адаптация към тактическите изисквания в Калчото, съветите на Валери Божинов, примера на Върджил ван Дайк и надеждата си неговото поколение да постави началото на нова силна ера за българския футбол.
Преминаването в Серия "А" беше сериозна промяна за младия футболист, който преди това играеше за Антверпен в Белгия. Разликата между двете първенства се усеща най-вече в тактическо отношение.
„Успях да се адаптирам. В началото ми беше доста трудно, чисто тактически. Наистина нивото там е доста високо спрямо това в Белгия. Много се работи с защитниците, много трябва да знаеш кога да предприемаш действия. Това беше разковничето, за да мога да се напасна към италианския футбол“, споделя той.
С времето обаче трудностите постепенно отстъпват място на увереността. Всеки тренировъчен ден му дава възможност да усъвършенства детайлите, които са толкова важни за един защитник на Апенините.
ЧАСТ 1, В КОЯТО БОЖИНОВ ГОВОРИ ЗА УЖАСА ОТПРЕДИ 3 СЕДМИЦИ, КОГАТО КОЛАБИРА НА ТЕРЕНА:
Италия отдавна е синоним на силна защитна школа. Имена като Франко Барези, Паоло Малдини и Алесандро Неста оставят трайна следа върху развитието на футбола и начина, по който се възприема защитната игра.
Според българския футболист наследството на тези легенди продължава да се усеща и днес.
„Наистина големи имена, от които мисля, че даже тръгва съвременният футбол и съвременната защита. Много от методиката на треньорите, която е била преди, се изповядва и сега. Мисля, че доста опитваме да налагаме този стил на защитници от едно време в Италия дори и до ден днешен“, казва той.
Работата му в Пиза е насочена не само към физическите и техническите качества, но и към изграждането на лидерски характер.
„Технически единственото нещо, което съм си говорил с тях, че трябва да подобря, е да играя с още по-голямо самочувствие на терена. А чисто тактически трябва да мога да бъда още повече лидер на терена, да показвам още повече лидерски качества. Имам бързина, имам ръст и това са нещата, които сега опитваме да работим и да ги направим по-добри.“
Пътят през Белгия и Италия му позволява да направи директно сравнение с българския футбол. Според него разликата не е само във футболната методика, а и в условията, в които се развиват младите играчи и треньори.
„За мен българският футбол не може да достигне това ниво, защото първо виждаме в отборите едни и същи треньори се въртят, стари треньори. Не дават шансове на младите треньори, на младите хора да покажат за какво са учили и за какво имат тези лицензи“, коментира той.
Към това добавя и липсата на необходимата инфраструктура.
„Нямаме инфраструктурата, за да можем да се борим и да бъдем на едно ниво с тези държави. Чисто футболно лигата ни е на доста по-ниско ниво от тяхната.“
Още преди да пристигне в Италия, футболистът получава съвети от човек с опит в Серия А - Валери Божинов.
„Още когато бях в Белгия, Валери Божинов, когато направих трансфера, ми се обади да ми даде доста съвети за италианския футбол - да бъда концентриран, да бъда нахъсан и просто да слушам хората какво ми казват. Защото наистина те в Италия могат да ме научат да стана добър централен защитник.“
Той има и собствено послание към младите български футболисти, които тръгват по пътя към чужбина.
„Просто да имаш манталитет на победител. Да нямаш този български манталитет - да отидеш и да си кажеш: „Аз направих трансфер, животът ми е уреден.“ Не. Отиваш, работиш, искаш да постигнеш още повече. Това е разковничето между губещия манталитет и победителя.“
За свой футболен идол той посочва един от най-разпознаваемите съвременни централни защитници - капитанът на Ливърпул - Върджил ван Дайк.
Причината не е само в качествата му с топката, а преди всичко в спокойствието и лидерството.
„Когато го гледам на терена, с какво спокойствие играе, какви лидерски качества има, по начина, по който играе с топката, помага на отбора, по начина, по който говори, разсъждава - наистина така виждам лидер. Лидер в живота и на терена.“
Амбицията му е един ден да достигне до подобно ниво.
„Бих искал един ден да мога да бъда като него и да мога да се състезавам за такива отбори.“
Липсата на българско име сред футболните му идоли не означава липса на уважение към легендите на родната защита. Напротив.
„Имали сме велики, велики защитници, които със сигурност много уважаваме. Но в днешно време, за съжаление, българският футбол, колкото и да не ми се иска да го казвам и колкото и да ми е тъжно, не е толкова развит, че да можем да си позволим да имаме футболисти в Ливърпул.“
Именно в младото поколение футболистът вижда възможност за промяна. Той вярва, че играчите, родени около 2004 и 2005 г., могат да поставят началото на нов период за българския футбол.
„Мисля, че тази генерация, която идва - U21, генерация 2005–2004, можем да сме началото на нова българска генерация, която да има отново велики неща.“
Мечтата е ясна - днешните млади футболисти да стигнат до най-големите европейски сцени и един ден техните имена да бъдат пример за следващите деца.
Пътят към тази цел обаче минава през работа, постоянство и правилния манталитет - нещо, което българският защитник вече се опитва да изгради в Италия.
