22 август 2004 година. Атина. Двукратният световен шампион и абсолютен фаворит за олимпийското злато – Йордан Йовчев, изиграва показно и безгрешно съчетание на халките.
То обаче не се оказва достатъчно за титлата. Съдиите я присъждат на представителя на домакините Димостенис Тамбакос, в чиито ръце халките треперят, а при приземяването е и нестабилен.
Случката остава в историята като един от най-големите грабежи в олимпийската история, а легендарният италианец Юри Кеки, който печели бронза, по време на награждаването демонстративно посочва Йовчев и вдига ръката му по време на награждаването.
20 години по-късно. В сърцето на Атина се срещаме с Димостенис Тамбакос – човекът, който обра всички негативи от съдийското решение. Посреща ни усмихнат, скромен и отворен към това да сподели с нас своята история. Такава, каквато е в неговите очи.
"Истината е, че и двамата с Йордан се представихме по-силно в квалификацията, отколкото във финала. На такова ниво разликите са изключително малки и всичко е въпрос на тълкувание от съдиите.
Шестима съдии с шест различни гледни точки. Трябва да живеем с тези решения. Те са част от спорта на високо ниво. Моето мнение е, че Йордан направи малко по-голяма грешка от мен", споделя Тамбакос.
Най-важното за него обаче не са резултатите, а приятелството. А то между него и Йовчев е силно и никога не е било застрашено.
Доказателство е и фактът, че българската легенда не си е и помислял да напада своя съперник, защото проблемът в Атина е ясен на всички – съдиите.
Йовчев на драго сърце приема да изпрати поздравителен клип на Тамбакос, който гръцкият гимнастик приема с нескрита усмивка.
"Йордан е един от най-добрите приятели, които спортът ми е дал. Спомням си всеки един хубав момент, който сме имали в Солун, в България и по цял свят. Резултатите идват и си отиват, но приятелството и уважението един към друг остават.
