Спортна гимнастика - истинско изпитание за мускулите и сухожилията. За да си успешен гимнастик ти трябват много сили, много воля и идол. А у нас с този статус е Йордан Йовчев - четвъртият ни гост в поредицата "Българите на олимпийския връх".
Той е участвал на 6 олимпийски игри - Барселона 1992, Атланта 1996, Сидни 2000, Атина 2004, Пекин 2008 и Лондон 2012. В колекцията си има 3 медала - бронз на халки от Сидни 2000 и на земя от Сидни 2000 и Атина 2004 г. Както и онова сребро с цената на злато от гръцката столица!
През 2004 г. целият свят призна Йордан Йовчев за шампион на халки, освен... съдиите в Атина. Те връчиха медала на неговия конкурент и представител на домакините Димостенис Тамбакос. По време на награждаването обаче третият Юри Кеки от Италия вдигна победоносно ръката на Йовчев.
"Преди 3 дни се видях с Юри Кеки, прегърнахме се, имаме много емоции. Чудихме се какво да си кажем. Той идва само за да пием по едно кафе. Върнахме се в годините назад, колко хубаво беше, когато се състезавахме, а си останахме приятели. Няма какво да коментираме жеста. И с гръцкия състезател съм се виждал. Беше смешно, защото ми звънна с камера и вика: "Йордан, едни българи ми правят кухните. Хайде да им кажеш да я направят като хората! Всички знаят, че така се случиха нещата...". Посмяхме се.", разказва днес Йовчев.
Той е категоричен, че съдбата си знае работата. Както в Атина е бил ощетен, така в Лондон той е "ощетил".
"Много исках да приключа по най-добрия възможен начин за мен, който беше далеч от амбициите ми за медал. Преодолях квалификациите и имах възможност да участвам само на халки. Вече бях толкова амортизиран. В главата ми е всичко, което трябва да изпълня, но тялото не може, нещата, които са ти ясни, не се получават", разказва той и добавя:
"Въпреки всичко през 2012 г. имаше жест от страна на съдиите след последното съчетание и гледам - осмо място. Викам си "Това е абсурдно! Не го заслужавам!". Понеже вече бях на 39 години, бях разпознаваемо име в гимнастиката, те ми дадоха шанс още веднъж публиката и състезателите да се наслаждават на още едно изиграване. Ощетихме деветия, но така се получи тогава. Казах си: "Стига, бе! Пак ли трябва да играя!"
Да участват 6 пъти на олимпийски игри не е лесно и изисква голяма мотивация. Още от началото на кариерата.
"Високите цели винаги съм ги искал. Винаги съм искал да покажа, че ненапразно откривателят ми е видял потенциал. Трябваше да го оправдаваме!", казва Йовчев.
"Имах една успешна кариера в спорта. Винаги съм го правил с любов и желание. Привикваш с болката, бориш се с нея и когато я победиш, чувството е сходно на мазохизъм. Но пък това отличава този, който може да издържи, а аз имах тази вътрешна ярост да се боря. Беше хубаво!", завършва той.
