Олимпийският медал е слава, удовлетворение за положения труд и... финансов стимул. По традиция почти всяка държава предвижда паричен бонус за своите спортни герои.
И така - какви премии са заложени за предстоящите игри в Париж? И къде се намира България в това своеобразно класиране по нации?
Изследването включва 50 страни. Най-щедро е правителството на Хонконг - 768 500 долара за златен медал. Челната тройка допълват Сингапур (737 000) и Тайван (720 000).
България е под №23 - 139 000 долара за злато, 111 000 за сребро и 84 000 за бронз. Непосредствено зад Беларус (146 650 долара за титла) и пред Украйна (125 000 долара за титла).
Прави впечатление, че по-назад в класацията са страни като Испания (101 003 долара), Франция (85 960 долара), Швейцария (55 449 долара), Южна Корея (54 800 долара), Русия (45 300), Япония (45 000 долара), САЩ (37 500 долара), Канада (14 608), Дания (14 406) и Австралия (13 340 долара).
Важно е да се отбележи, че спортистите от Русия и Беларус ще участват под неутрален флаг и без химн. Въпреки това властите са предвидили възнаграждения при медали.
Разбира се, лесно е да си щедър, когато е малко вероятно да се наложи да плащаш. Сингапур неизменно обещава много - 1 милион местни долара (над 700 000 американски долара) на своите шампиони в индивидуалните спортове, по 1,5 милиона в щафетите и по 2 милиона в отборните дисциплини. В историята само един спортист е удрял този джакпот - плувецът Джоузеф Скулинг, който триумфира на 100 метра бътерфлай в Рио 2016.
Тайванските златни медалисти получават 20 милиона местни долара (над 600 000 щатски долара) и доживотна месечна стипендия от 125 000 долара (около 4000 щатски долара). На последните игри имаше само трима такива късметлии - щангист и двойка в бадминтона.
В САЩ пък бонусите се изплащат не от правителството, а от обществена организация. Общият размер на премиите от Токио 2020 за американските спортисти е 9 милиона долара. Отделните стимули обаче са съвсем скромни в сравнение с други водещи спортни сили - 37 500 долара на фона на 214 000 в Сърбия и 193 000 в Италия.
Затова най-обективният показател е общата сума, платена в края на игрите. Но и това е относително заради плаващите обменни курсове и премиите, предвидени за треньори и персонал. Има и разлика между индивидуалните и колективните спортове.
Великобритания, Нова Зеландия, Норвегия и Швеция традиционно не участват в надпреварата - тези страни не плащат нито цент на своите медалисти. Там спортистите печелят пари само с помощта на спонсори. Ролята на правителството, олимпийския комитет и местните федерации е ограничена до подпомагане на обучението, треньорите и персонала.
Някои държави пък не оповестяват своите парични награди публично. Китай например плати на шампионите си от Пекин 2008 около 50 000 долара. И оттогава няма нова информация по този въпрос. Все пак златен медалист в стрелбата от Лондон 2012 твърди, че е получил повече от 1 милион долара и нова кола.
МОК не плаща директно за резултати на игрите. За сметка на това в навечерието на игрите в Париж международната федерация по лека атлетика обеща на шампионите по 50 000 долара. Това предизвика разгорещен дебат, като мнозина твърдят, че ходът противоречи на олимпийския дух.
Понякога премиите се определят спонтанно - например в Саудитска Арабия. Каратеката Тарег Хамеди например получи около 1,33 милиона долара от Саудитска Арабия за героичното си достигане до финала в дисциплината кумите преди 3 години в Токио.
