"Семейството ми винаги е знаело, че имам крила", каза Симон Байлс след олимпийския си триумф през 2016 г. Дори тогава всички знаеха: момичето имаше голямо бъдеще пред себе си!
Но те нямаха представа за мащаба - че Симон ще стане най-добрата гимнастичка на своето поколение. И не само!
Въпреки провала в Токио 2020, 27-годишната американка пристигна със звезден статут в Париж. Пред абсолютното ѝ величие беше само рекордът на Лариса Латинина. В най-важния момент от Игрите обаче Симон падна от гредата и това я изхвърли от борбата както за златото, така и за постижението на легендарната рускиня.
Още на детските състезания Симон се откроява сред връстниците си. Не само с таланта и физическите си възможности, но и с неспокойствието си - импулс, освобождаващ я от трудната действителност, тя често греши, когато най-малко се очаква.
Момичето плаче и се кара, докато не се оказа, че има ADHD - хипереактивно разстройство с дефицит на вниманието.
Лекарите са единодушни - 80% от появата на ADHD зависи от генетични фактори. Сред основните причини, провокиращи синдрома, са проблемите в семейството: самотни майки, родители със зависимости, липса на внимание. И всички фактори, произтичащи от това, като недохранване, неправилно лекувани заболявания в ранна детска и други подобни.
Знаем, че Холивуд също ни показа спортни истории, в които едно трудно детство почти винаги се римува с краен успех. През 2018 г. беше заснет и филм за живота на Симон - "Историята на Симон Байлс: По пътя към върха".
На четвъртата минута от лентата една от героините на име Нели казва: "Четири деца могат да накарат всеки да се напие до смърт."
В живота на Симон тази жена ще играе главна роля. Но преди съдбовната среща бъдещата гимнастичка, нейният 6-годишен брат Тевин и сестрите й се сблъскват с три години скитане из приемни семейства.
Най-голямата от тях Ашли е на 10 години, а най-малката с красивото име Адрия - на годинка. Именно Симон прекарва най-много време с нея, въпреки че самата тя наскоро е чукнала 3: "Адрия беше просто бебе и исках да се грижа за нея. В крайна сметка, ако семейството ви не се грижи за вас, кой ще го направи?"
Службата за закрила на децата отвежда децата в приют поради пристрастеността на майка им Шанън към алкохола и наркотиците.
Когато Симон се опита да си спомни нещо от детството си в автобиографията си, тя, след дълго мислене, назова два епизода: как някой храни котката на съседа и редките закуски при чичо си... Евтините зърнени храни с вода са рядък десерт.
В книгата Байлс периодично се връща към изпълнените с престъпност улици на Охайо, където тя и най-близките ѝ се опитват да забравят чувството на глад. Но времето, прекарано в приемни семейства, е изтрито от паметта й - тя просто не може да спре да мисли за завръщане у дома, където майка й я чака.
В онзи момент 28-годишната Шанън има 34 долара в джоба си в отговор на дълг от 14 000 долара и десетки престъпления зад гърба си.
20 години по-късно Шанън иска да осъществи желанието на живота си: да чуе обаждане от Симон. Това каза тя пред репортери на Daily Mail след Игрите в Париж. Почти цяла Америка обсъжда това интервю в момента.
Но първо, преодолявайки всички бюрократични трудности, по-малките сестри са осиновени от дядо си по майчина линия Роналд и съпругата му Нели, които живеят в Тексас.
Ашли и Тевин вече са над 30 - и двамата имат зад гърба си много арести и проблеми с алкохола и наркотиците. Тевин дори беше обвинен в убийството на трима души през 2021 г., но поради липса на доказателства беше оправдан.
Гимнастиката спаси Симон. Както и решението на Роналд да прекъсне всякакъв контакт между Шанън. Сега тя е на 52 и твърди, че е "чиста" от няколко години.
През 2020 г. тя беше осъдена условно за нападение. Успява да си стъпи на краката и да възобнови комуникацията с баща си и Адрия.
Но не и с легендарната гимнастичка. След първото злато на дъщеря си в Париж, Шанън се обажда на всичките си съседи и организира парти. В интервю тя съжалява - остава ѝ само една цел в живота: да помоли дъщеря си за прошка и да й каже колко се гордее с нея.
В Рио, на "Маракана", Симон беше знаменосец - по-късно момичето, с широко отворена и обезоръжаваща усмивка, признава: по време на парада с американското знаме плаче непрестанно от стрес и страх само поради мисълта, че на родителите ѝ са на трибуните.
