2174 км – разстояние, което по въздух може да бъде изминато със самолет за близо 3 часа, а по земя с автобус за по-малко от два дни.
Тези 2174 км разделят един от най-добрите български борци – Кирил Милов, от олимпийската мечта. Това е разстоянието между залата по борба в "Дианабад" в столицата и Париж: мястото, на което ще се проведат олимпийските игри през следващата година.
Голямата битка за осъществяването на тази мечта обаче започва от самото начало – от първата тренировка, през всички разочарования до заветното спечелване на квота. Такъв е и случаят с Милов, който продължава битката си за участие във френската столица въпреки тежката контузия.
"Пътят е доста дълъг. Той започва от ранна детска възраст, докато започнеш да тренираш и изграждаш тези качества, които са ти нужни, за да отидеш на олимпиада, а и да вземеш медал. В Токио не успях да се преборя за медал. Сега, преди световното, се контузих, но се надявам да се възстановя. Първо – да взема квалификация за Париж и след това един олимпийски златен медал", коментира европейският шампион по борба от миналата година.
Националът пропусна първата си възможност да спечели квота заради контузия седмица преди световното първенство в Белград.
"8 дни преди световното първенство се подготвяхме на последния ни лагер, който е може би най-важният, за да се запазим здрави. Моят момент на осъзнаване, че няма да участвам, е точно тогава, когато чух изпукването и падането на земята.
Вече всички ме наобиколиха и усетих страшната болка. Вече знаех какво ме очаква. Преминал съм веднъж, мога да премина още веднъж", спомня си Милов за злополучния момент, който се случва 30 секунди преди края на тренировката.
Контузията прилича на друга подобна, отново 8 дни преди континентална надпревара.
"Първо ми се върна споменът, в който по същия начин, 8 дни преди световното, си счупих пак същия крак, в същата зала, на същото място. Първият спомен ми се върна, как гледам световното от болницата. Веднага ми мина през ума, че може пак да съм в болницата. Че 100% пропускам световното. Това ме съсипа за кратко, но веднага се окопитих и се опитах да гледам позитивно на нещата.
"През 2015-а – 8 дни пак преди световно първенство, бях отново във върхова форма. До този момент не бях се чувствал по-добре. Но... ето, счупих си крака и не мога да участвам на световното. 2015-а си счупих по-лошо крака и трябваше да отида на операция, която ме върна много назад. Сега контузията не е чак толкова сериозна. Просто ме извади един месец извън строя", спомня си Милов.
В трудните моменти българският борец предпочита тишината и да остави психическата болка в самия себе си. Неговата годеница е първият човек, утешил го в тежкия момент.
"Не знаех как ще го приеме тя. Реших, че трябва да й споделя, че със сигурност няма да отида на световно. Тя се разстрои, но ме подкрепя и знам, че, живи и здрави, ще вземем квалификация и, дай Боже, олимпийско злато."
Пътят към завръщането на тепиха за европейския шампион преминава през преодоляване не само на физическата болка, но и през психическото възстановяване.
"Когато имаш такава травма, физическата травма се възстановява по-бързо, но психическата е много по-трудна. И на мен това ми костваше около година и половина, когато си счупих крака, но тогава беше много по-сложна операция. Бях много по-малък и беше по-трудно.
В момента знам, че, когато се завърна на тепиха, ще съм по-силен от всякога. Когато си професионален спортист и знаеш, че имаш шанса да станеш световен шампион, не е много приятно чувството да гледаш световното отстрани, но... има и такива моменти."
"На нечетните години винаги съм имал някакви произшествия, някакви проблеми. На четните години съм по-добре. Ето, и олимпиадата в Токио я изместиха пак на нечетна година. Но се надявам на тази в Париж да съм много по-добре", коментира с усмивка Милов.
За да участва на олимпийските игри в Париж, 26-годишният дупничанин ще трябва да спечели квота на европейската квалификация в Баку през април и да премине тези 2174 км до олимпийската мечта.
"Гледам да не си задавам въпроса: "Какво щеше да стане, ако тренировката беше приключила 30 секунди по-рано?", за да не се натоварвам психически. Гледам по-позитивно на нещата. Такъв е бил планът на Господ за мен. Надявам се да съм двойно по-мобилизиран и на европейската квалификация, която е април, да си взема квалификацията и да си направя подготовката хубаво за Париж. Каквото ми е писано, то ще се случи. Ти не можеш да си начертаеш съдбата“, признава борецът.
От София, с прекачване през Баку, за да спечели квота, до Париж. Това е пътят на Кирил Милов до изпълнение на своята мечта – да спечели отличие на най-голямото спортно събитие. Колкото и далеч да изглежда сега, по пътя на възстановяването от контузия.
