Децата със Синдром на Даун обичат да прегръщат силно. Тяхната мисия е да раздават любов и да ни учат да възприемаме живота такъв, какъвто е.
Те имат потенциал да бъдат добре интегрирани, да учат и развиват своите способности, стига да им се даде шанс. Синдромът на Даун не е страшна диагноза, не е болест и не може да се заразите.
"Без любов няма да се получи с тези непопулярни спортисти като с младежите със Синдром на Даун. Трябва да имаш сърце, а имаш ли сърце, няма как да не дойдат й успехите, така че съм много доволен от моя екип, с който вървим нагоре", споделя Слав Петков
Слав Петков е от онези хора, които посвещават работата си на това да помагат на другите. Той е председател на Федерация „Адаптирана физическа активност която развива спорт за хора със специални образователни потребности.
"Постиженията за тях са много високи, защото това им е границата, това им е капацитетът, това им е пределът. Те работят по две тренировки всеки ден. Те не спират за секунда и за мен това са едни високи постижения. Точно заради това те вярват, че мога да се приобщят в обществото, защото те се трудят много. Мечтите се появяват когато те се трудят много. Почват да мечтаят за медалите, за постиженията, които могат да направят и те разбират вече от спорт.“, добавя той
Ние можем, вярвай ни!
Снимка:
bTV
Това искат да ни кажат спортистите със синдром на Даун, които прославят България по света. Преди две седмици гимнастиците ни спечелиха 8 медала на голям международен турнир в Осло…. но за тях отличията не са най-важното. Защо обаче бившата националка по фигурно пързаляне – Христина Василева стана треньорка на гимнастичките със Синдром на Даун? Защо 12-класничката Дарина Николова доброволно им помага? Защото ТЕ… изпълняват най-красивото съчетание!
"Аз съм тук, за да помогна, защото те имат същите възможности. Трябва им само подтикване, трябва им само да им се покаже правилния път и аз съм поела инициатива, за да станат техните мечти възможни.“, споделя с усмивка на лице Дарина.
"Само си представете разликата – до преди да дойдат тук, те са стояли по цял ден вкъщи. Сега се осмисля тяхното ежедневие и имат цел.“, споделя бившата фигуристка.
Дарина е бивша гимнастичка, не си представя живота без спорта. Освен това иска да учи медицина, но "специалните" младежи… печелят сърцето й.
"Аз се чувствам много по-добре, когато върша нещо пълноценно. На момичетата им трябва някой, който е спокоен, за да ги преведе през целия път на състезанието.
Трябва им някой, който да не им носи още емоции, защото те имат предостатъчно в тях. Научиха ме да бъда търпелива, защото работата с тях наистина изисква търпение. Изисква специфичен подход към всеки един от тях", добавя младото момиче
Христина става част от екипа, защото момичетата, които тренират художествена гимнастика, остават без треньор.
Снимка:
bTV
Продължава да тренира дечица на ледената пързалка, но работата с гимнастичките със Синдром на Даун ѝ носи нова емоция.
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
