Кристина Фогел е сред най-значимите имена в историята на германското колоездене. Две олимпийски титли, десетки златни медали от световни и европейски първенства. И два тежки инцидента на тренировки.
След първия успява да се възстанови, макар че е приведена в изкуствена кома и се нуждае от три месеца рехабилитация. Вторият я оставя парализирана завинаги, но не сломява духа й.
Фогел е родена в Киргизстан, но когато е на 6 месеца, родителите й се местят в Германия. Там започва да тренира колоездене и през 2008 г. вече има куп титли от големи първенства за девойки.
Година по-късно получава първата си сериозна травма - по време на тренировка на шосе тя се удря в микробус близо до дома си в Ерфурт. Прекарва два дни в изкуствена кома и остава месец в болничното легло. Възстановяването й отнема три месеца, а неотлъчно до нея е приятелят й Михаел Зайденбехер.
След рестарта на кариерата успехите отново валят един след друг. На олимпийските игри в Лондон 2012 Кристина триумфира в отборния спринт заедно с Мириам Велте. А в Рио 2016 е над всички в индивидуалния спринт.
На 26 юни 2018 г. Фогел тренира на колодрума Cottbus Sport Center заедно с Полина Грабош. След заниманието двете планират да карат картинг в чест на рождения ден на своя приятел колоездач Макс Леви.
След края на основната част, Кристина се уговаря със своя треньор да направи още една обиколка. На финалната права връхлита върху стартиращ нидерландски колоездач. Ударът е със 60 км/ч.
Шампионката е с тежко увреждане на гръбначния стълб. Треньорът я грабва на ръце, но чува смразяващи думи: "Не чувствам краката си".
Фогел отново е поставена в изкуствена кома в болница в Берлин. Претърпява няколко операции през следващите три месеца, но остава парализирана под гръдния кош.
През септември същата година смелата спортистка дава първото си интервю след инцидента за немското списание Der Spiegel. "Това са глупости, няма друг начин да го кажа. Както и да го увъртам, вече не мога да ходя".
Състезателният дух, който изстрелва Фогел до доминация в колоезденето, е ключов за оцеляването и намирането на нова цел. "Винаги съм се питала - защо съм на Земята? Може би мога да направя света малко по-добър? Понякога животът може да те накаже много, много тежко. Но животът е това, в което го превърнеш сам. Надявам се, че мога да дам сила на други хора чрез моята история."
Отново неотлъчно до нея е приятелят й Михаел, както и най-близките й. Медии, състезатели и фенове знаят, че пораженията са сериозни, но точна информация липсва.
