Поставяйки й диагнозата дегенерация на мускулите още в ранна възраст, лекарите препоръчват на Марика Вервурт да се занимава с активна дейност. Тя намира сили да продължи напред, отдавайки се на спорта.
Ясно осъзнавайки, че все още не е дошъл моментът, Вервурт иска когато той настъпи, смъртта й да се случи по нейните правила. Марика Вервурт избира евтаназията, пише zdraveikrasota.bg.
37-годишната годишна белгийска атлетка е приготвила документите си за евтаназия още през 2008 г.
Всички знаем, че нямаме пълен контрол над това, което ни е писано да ни се случи. Болести, катастрофи, неприятности... тези предизвикателства ни оформят и тестват като личности.
Не можем да си избираме какво да ни се случи в живота, но понякога можем да изберем как да го завършим.
Марика отново отваря дискусията за евтаназията и поставя началото на слуховете, че планира да се сбогува със света.
Очевидно, това не е вярно. Не времето, а умните й, чувствителни и смели думи развълнуваха целия свят.
Вервурт преминава през живота с енергията на човек, който иска да вземе всичко: всеки нов ден, всяка картина, всеки звук, всяка глътка свеж въздух.
Тя участва в състезания по лека атлетика, яхтинг, дори в триатлона, преди болестта да я парализира. Въпреки, че печели сребърен медал от игрите в Рио през 2016 г., това е само едно от многобройните й отличия:
Участва в параолимпийските игри в Лондон през 2012 година и взима два медала - един сребърен и един златен.
Печели награди и от много състезания в родната Белгия. Според нея, наградата, която я прави най-щастлива, е тази получена от Flamenco Sports Writers Association, която я сочи за изключителен пример на силата и характера.
Марика страда от дегенерация на мускулите, която я поставя в инвалидна количка още от най-ранна възраст. Истинският проблем не се крие в самата болест, а във физическата болка, с която се бори всеки ден. И така вече 20 години.
Понякога припада, получава епилептични кризи, изпитва силна болка и знае, че не след дълго ще ослепее. В момента зрението й е едва 20% от нормалното. След няколко месеца или години ще бъде напълно сляпа.
Вервурт знае още от дете какво ще й се случи. След като диагнозата й е поставена, тя споделя, че дори е направила опит за самоубийство.
Лекарите й казват, че може да запази живота си нормален. Именно спортът е символ на борба и оцеляване. Започва да играе баскетбол в колички, а по-късно открива гмуркането, плуването и триатлона.
Световен парашампион по триатлон за 2006 г., отличие, което печели две последователни години.
През 2008 г., вече не може да участва в състезания по триатлон заради болестта, която прогресира. Животът й сякаш спира. Разказва историята си в интервюта, издава и книга - "Спорт за живот". Същевременно работи и по друга важна задача: подготвя документите си за евтаназия.
Вече не може да спортува, нещо, което тя обича толкова много, а и тя знае, че след няколко години тялото и зрението й ще угаснат завинаги. Толкова силно я боли, че може да спи само за кратки периоди от по 10 минути.
С всеки изминал ден епилептичните кризи стават по-чести и продължителни. Знае, че времето й ще тече все по-бавно, но тя заявява, че ще се наслаждава на живота колкото се може повече...
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
