на живо

"Редих се с дядо ми в 5 сутринта на опашка за хляб"

Джокович никога не е бил по-емоционален: Виждал съм мъртви хора! Не правим нищо добро за децата си...

 

В голямо интервю, което даде на аржентинския "La Nacion", 24-кратният шампион от Големия шлем Новак Джокович говори за Сърбия, трудното си детство, ситуации, които са го укрепили психически, но също така и слабостите, които го правят изключително уязвими.

Поради професионални задължения Новак живее дълго време в чужбина, но сега иска да компенсира времето, прекарано далеч от родината. Той решава да се върне със семейството си, за да могат децата му да усетят какво означава да живееш в собствената си страна.

На въпрос дали усеща специална енергия, когато е в Сърбия, Ноле отговори:

Снимка: Евгений Милов

"Белград е моят дом и тази енергия не може да се сравни с нито един град, който посещавам. В Сърбия имаме поговорка, която гласи: "Където и да отидеш, когато се върнеш у дома, се връщаш при корените си, връщаш се на мястото си."
Дните на детството, които прекарах тук... ми връщат емоции и спомени, които нося със себе си от 30 години, а не съм бил в Сърбия от 15 или 20.

Липсваше ми да бъда с моите хора, да говоря на моя език, да виждам родителите си, които живеят тук, моето семейство и приятели, имам чувството, че принадлежа на този град...", каза Ноле.

Той също така говори за ужасите на войната, които са преживели хората от бивша Югославия и най-трудните моменти на израстване.

Снимка: Евгений Милов

"Сърбия е много стара нация. Първо трябва да изясним това, защото имаме много богата история и традиции, но в новата история, през последните сто години – Първата световна война, Втората световна война и особено сега, в последните 30 години - много страдахме, не само ние, но и Хърватия и Босна", казва Джокера и добавя:

"Югославия беше разкъсана през 90-те години, аз съм роден през 1987 г. като Меси, така че не помня добре каква точно беше страната ни, бях много малък. Спомням си втората част на деветдесетте и че бяхме под санкции и ембарго, което означаваше, че не можехме да изнасяме или внасяме нищо.