на живо

Париж 2024: Петър Мицин едва се навил да влезе в басейна (ВИДЕО)

На отиване ще сложа в куфара вяра и надежда, а там се надявам на финали

 

Спортният отдел на bTV стартира поредица, в която ще ви представим българите на олимпийските игри в по-различна светлина - каква музика слушат звездите ни, имат ли хоби, какви суперсили биха искала да притежават и за какво мечтаят.

Интервютата направи стажант-репортерът София Николова. След срещата с представителките ни в бадминтона - Калояна Налбантова и сестрите Стефани и Габриела Стоеви, е ред на плувеца Петър Мицин.

"В куфара си за Париж ще взема вяра, надежда и желание да подобря личните си резултати, пък на връщане си пожелавам да взема може би финал на дисциплините, на които ще участвам", започва той.

Петър все още няма прякор в спортните среди. Той не се настроява за състезание с конкретна песен или музикален стил. "Много са, всеки път е различна и зависи от настроението."

 

Световният рекордьор на 400 м свободен стил при юношите не си представя, че би се занимавал с нещо различно от спорт. "Ако не бях плувец, може би щях да се захвана с дейност за поддържане на здравето - да кажем карането на колело, карането на кросови мотори. Но аз от малък тренирам плуване и съм свикнал до такава степен, че то е част от живота ми. Трудно бих избрал друг спорт."

Това обаче в никакъв случай не е любов от пръв поглед. "Най-ранният ми спомен от басейна е, че едва се навих да вляза. Беше много трудно, много плаках. Всички малки дечица плачат в началото, но това е част от успеха."

Любимият спортист на Петър е Кейлъб Дресъл. "Той е олимпийски и световен шампион и е мой идол."

Мицин не желае да дава обещания или да се зарича какво ще направи, ако грабне мечтания медал в Париж. "Най-големият ми конкурент на игрите ще бъда самият аз. Разбира се, трябва да се преборя и с всички плувци в моите дисциплини."

А целта му след 20 години е хората да казват, че е помогнал на много деца в плуването да се развият, че ги е мотивирал да започнат да се занимават със спорт и да бъдат като него.

Автор: София Николова