на живо

Сълзите на щастието: Кои са момичетата, които написаха история в българската фехтовка?

Запознайте се с Емма, Белослава, Калина и Ана

 

Емма, Белослава, Калина и Ана. Четири млади момичета, чиито очи сега светят по-силно, от когато и да е било преди. Нищо от това не е случайно. Преди няколко дни те влязоха в историята на българския спорт. Преди няколко дни спечелиха първия отборен медал за страната ни в женската фехтовка от световно първенство - бронз от световното за девойки в Пловдив.

"Със сигурност не е случаен този медал, защото сме наистина по цял ден в залата. Даже аз бих спала тук, ако трябва. И наистина след всяко състезание сме първите, които отново се връщаме в залата. В 7 сме тук и оправяме грешките – дори и да сме победили", споделя Емма Нейкова пред екипа на bTV.

 

"Надявах се на индивидуален медал, защото е по-лесно един човек да пробие, отколкото всичките, отколкото целия отбор. Надявах се, но не вярвах”, споделя щастливият треньор Ивайло Воденов.

"Аз все още съм в шок какво се случва, изненадана съм, супер щастлива съм и много благодарна. Ние успяхме благодарение на целия българския отбор и на всички, които ни помогнаха. Написахме история – това е чест за нас", горда е Белослава.

А, кои са те?

Калина е ученичка в Софийската математическа гимназия. Момичетата я определят като умна и с доста екзотично излъчване.

Ана е 12-и клас, а след фехтовката най-много я влече медицината и по-конкретно - кинезетерапията. Притеснителна, най - вече пред камера.

Белослава или както всички я наричат - Бела, е с най-скромен ръст, но всъщност най-голяма от всички останали. Вече е студентка, учи в УНСС, едновременно и работи. Печели медали и от световни първенства.

Емма. Емма е тази, в чиито очи най-силно се чете жаждата за победа. Не че при другите не е така, но при нея всяко нещо я мотивира да иска още. Неслучайно е готова да спи в залата, стига да става все по-добра.

Всички обаче ги обединява едно - фехтовката.

"Всичко премина в крясъци, скачане и такива неща... Запрегръщахме се, разцелувахме се и нямахме много време да си говорим, ние не можехме да осъзнаем какво ни се случва веднага след това", споделя Ана.

"Чувстваме се чудесно и нямам търпение да продължаваме да носим подобни успехи", добавя Калина.

Ден след спечеления медал, всички момичета са посрещнати като шампионки. Емма признава, че въпреки медала - в училище нищо не се е променило. Отново закъснява за час, защото сънят все не й достига. Този път обаче вместо забележка - получава бурни аплодисменти от целия клас.