В този медал има много труд, пот и кръв. Това заяви специално за bTV шампионът от параолимпийските игри в Париж Ружди Ружди.
Той грабна златото в тласкането на гюле (категория F55 - парализирани от кръста надолу от инвалидна количка). В третия си опит под дъжда на "Стад дьо Франс" шампионът от Глоджево постигна 12,40 метра. Резултатът, който е №1 през сезона, се оказа напълно достатъчен за първото място.
Пет от шестте опита на Ружди пратиха гюлето над 12 метра - граница, непостижима за нито един от деветимата му съперници. Българинът остана само на 28 см от световния си рекорд, поставен отново във френската столица на световното миналата година.
За Ружди това е трети параолимпийски медал след златото от Рио 2016 и среброто от Токио 2020.
"Чувствам се много успял и щастлив. Очаквах отново да спечеля златен медал и съм много горд. Утре ще чуя химна още веднъж. Имам щастието да преживея това нещо. Пожелавам на всички спортисти някога да имат късмета да се качат на стълбичката и да чуят химна", заяви Ружди.
"Да, имаше сълзи в очите ми. Явно вече ми беше писнало да ме бият по нечестен начин. Затова имаше сълзи. Исках да се представя по най-добрия начин с хубав резултат. Не мислех много за медали, но когато има резултат и всичко е честно, нещата се случват. Усещам, че трудът ми е възнаграден."
"Това е най-голямото състезание, веднъж на четири години. Много е трудно да се държиш във форма, да нямаш контузии. Но като се труди човек, всичко се забравя и започваш отново. Имаш хъш да се състезаваш."
"До последния момент чаках, защото нищо не се знае. Появяват се все нови състезатели, все по-голяма е конкуренцията. След това се успокоих. Надявам се, че съм зарадвал България с този медал. Ако българите се радват, и аз съм щастлив."