Една от легендите, оставила златна диря в българския спорт - Нешка Робева, също се включи в дискусията, белязала тенис шоуто Григор Димитров - Новка Джокович.
Ето какво написа треньорката по художествена гимнастика във Facebook.
Извинете г-н Джокович,
Не разбирам, защо точно днес трябваше да се развали компютърът ми, ще има много грешки - пиша чрез телефона си. Животът ми премина (почти) в спорта, признавам тенисът никога не ме е вълнувал особено, моят спорт е свързан с музика, танц, жонглиране и т. н.
Започнах да следя, не тениса, започнах да следя Вашите участия, след отказа Ви да се подчините на желанието да Ви наложат нещо, в което дълбоко не вярвате (аз - също, ако това има значение) и срещу, което цялата Ви същност, се съпротивлява... Знаех, че няма да Ви пречупят, защото сте Мъж, спортист, Балканец и не се срамувате, нито страхувате да го заявите на висок глас пред цялата крякаща световна тълпа...
Не се срамувайте да се наречете сърбин, за разлика от много наши парвенюта (в това число и "свръх интелигентният" ни DJ) да се наричат българи и които завиждат, не на славата, не на парите, а най-вече на това, че можете и сте свободен Човек.
Човек и след това спортист! Че можете да се откажете от един осигурен, охолен, безоблачен живот в името на спорта и най-вече в името на каузата, която чрез спорта защитавате и която, за съжаление мнозина не разбират... Впрочем, малцината, които я разбират (извън народа и Родината Ви), не могат да преглътнат, че го правите по един неповторим начин, понякога през смях, закачка, понякога през сълзи... Но винаги с вяра и самочувствие на победител...
Гледах Вашето участие на ОИ, радвах се на победата Ви, както на нашите деца, нощи наред танцувах и тананиках песните, заедно с Вас, посрещнах Ви в Белград...
След кошмара, наречен откриване на ОИ, след гаврата с жените в бокса, след отнетото право да представят Родината си на руските и белоруски състезатели и мълчанието на участниците, Вие ми върнахте вярата в смисъла на спорта. Бладодаря Ви! Бладодаря и за честта, с която ни удостоихте, за прегърнатата кауза, за радостта, с която препълнихте залата и сърцата ни...
