Четири часа сън. Достатъчно, за да презаредим батериите и да се отправим с много хъс към деня преди финала в Лига Европа. Нещата вървят по план. Подготвили сме изненади, ще ви покажем всеки ъгъл, всяко препятствие, разочарование и радост днес. Отново ще бъдете плътно с нас. Но... няма какво повече да се бавим, да влизаме в колата и да тръгваме!
Още в 07:00 нашият екип вече е на път. Отправяме се към Рибарския бастион – едно от знаковите места в Будапеща. За първи път ще видим трофея, макар и в уголемен модел. Висок е 5 метра. Изключителен. Докато гледаме и си мислим какво ли е усщането да си го спечелил, чувам позвъняване. Време е да се включваме. Да действаме.
Гледката на целия град Будапеща си заслужава. Но защо да оставям цялата тази красота само за себе си? След бърза комуникация по телефона – отново сме в бойна готовност.
Дали не чух някакъв звук? Да, от телефона ми е. Получихме потвърждение от УЕФА. След малко ще бъдем в съблекалните на двата отбора. Бързо събираме всички микрофони, кабели, статив и се отправяме към колата. Дестинацията е ясна: Пушкаш Арена. Ще бъдем в съблекалните преди дори двата отбора да са там. Достъпът ни до това специално място ще трае точно 10 минути.
Преминаваме всички проверки. 30 минути преди уречения час сме пред вратите, отвеждащи ни към съблекалните. Ще трябва да почакаме още малко. Времето тече много бавно, когато чакаш нещо толкова вълнуващо да се случи. 5 минути са изминали, а сякаш цяла вечност...
Виждаме колегите от Sky Italia, че тъкмо излизат от съблекалните, водени от отговорника на УЕФА. От доволните им лица разбирам, че ни предстои запомнящо се преживяване. Виждам, че стюардите правят наистина сериозни проверки. Всичко се преглежда от-до.
11:10 (12:10 българско време). Има около 20 минути до обедната ни спортна емисия, а нашият ред така и не идва. Куп въпроси преминават през главите ни. „Ами сега? Ако не ни пуснат навреме?”.
Виждаме вече Мартин – момчето от УЕФА, което бавно се приближава към нас. С въпросителната интонация (bTV?) получаваме потвърждение, че ни очаква и ще ни отведе до съблекалните. Подписваме бързо декларации, че носим отговорност за всичко, което можем да повредим, и пристъпваме към последната проверка.
Тъкмо започваме да събираме цялата техника, за да се отправим към съблекалните и... греда! Местият стюард, през когото трябва да преминем, се оказва бариера. В буквален и преносен смисъл! Без да говори английски, просто посочва, че няма как екипът ни да премине. Нямаме достъп до тази зона спрямо акредитациите, с които разполагаме.
Мартин започва пламенно да обяснява на охранителя на английски (през цялото време мисловно му пожелавахме успех в този тип комуникация), че нито един от всички екипи няма достъп до това място, затова именно той, имайки това право, може да бъде с нас. Отговорът е само един – посочване на акредитацията и определения брой зона, до която трябва да ни бъде позволено да преминаваме.
В тази неравна битка със стюарда Мартин потърси подкрепление. Идва първи, втори, трети, че дори и четвърти човек от УЕФА. Ръкомахане, посочване, обяснение. Всички „оръжия” на комуникацията влизат в сила. Но резултат няма. Засега. Или поне ние се надяваме да бъде засега.
В същото време виждам, че се задава следващият екип, който има запазен час – колегите от ESPN. Осъзнавам, че започваме да губми всички шансове не просто да се включим на живо от съблекалнята за емисия, а дори да бъдем там, по което и да е време. Поставям под напрежение и нашия продуцент – Цветан Баяслиев, когото държа в течение с нашия тежък казус.
А остават... няма и 5 минути...
И точно тогава... нещата се преобръщат. Силите на УЕФА се оказват ограничени пред езиковата бариера и нежеланието за комуникация на унгарския стюард. На метри от нас обаче има още един униформен служител. И решава да се притече на помощ. Успява да преведе на колегата си на унгарски целия казус. И битката е спечелена. Чуваме звука на служебната карта на Мартин, който потвърждава отварянето на вратите към съблекалните на двата отбора. Там сме, но времето ни ограничава. Трябва да побързаме.
Целият ни екип, който все пак запази самообладание в патовата ситуация, хуква към съблекалнята на Севиля. Всичко преминава по план. Вече съм набран по телефона, давам знак на оператора – Тони Петров, че след минутка сме в ефир. И започваме!
