За последно французите спечелиха европейско през 2000 г. По това време Дидие Дешан носи капитанската лента, а Ги Стефан е част от треньорския щаб на Роже Льомер.
Следващият път, когато Франция стигна до финалите - 16 години по-късно, Дешан е треньор, а същият Ги Стефан е негов асистент.
"Повече от помощник. По-голям брат. Довереник". Така характеризира в книгата си Ги Стефан, който е с 12 години по-голям от Дешан, дългогодишният пресаташе на френския национален отбор Филип Турнон.
Дешан и Стефан се запознават преди почти 25 години. И още тогава Стефан вижда по-младия си авер като треньор.
"Дидие беше капитан и вече мислеше като треньор, истински лидер. Ако по това време можех да си представя някого като треньор, това щеше да е той. Зидан? Не, ще излъжа, ако кажа, че видях в него същото призвание като Дидие. След като приключи кариерата си, Зизу не бързаше да става треньор. С течение на времето той разви тези умения. Това, което постигна с Реал Мадрид, е невероятно."
За разлика от Дешан и Зидан, Стефан има скромна кариера на играч: най-известният клуб, в който е играл е Рен, който сега се оглавява от неговия син Жулиен. Другият му син Гийом също е свързан с футбола: играл е за втория отбор на ПСЖ, а сега е един от лидерите на основния синдикат на френските футболисти (UNFP).
Ги израства в напълно нефутболно семейство: баща му не смята играта за сериозно занимание и настоява синът му да учи за учител по физическо възпитание.
От 19 до 23-годишна възраст учи, а в събота пътува по час и половина до друг град, за да играе за Гингам във втора дивизия.
Клубът се превърна в трамплин за Дидие Дрогба и Флоран Малуда, но не и за Стефан. Започва професионалната си кариера чак на 23 години, а на 29 вече я приключи - така и не се възстанови от тежка автомобилна катастрофа.
View this post on Instagram
Поради сериозна травма на главата Стефан изпадна в кома. Освен това е с наранени челюст, крака и лакът. "Трябваше да се науча отново да ходя", спомня си помощникът пред The Athletic.
В началото на 90-те Стефан вече асистира на Раймон Доменек и Жан Тигана (европейски шампион от 1984 г.) в Лион, а след това пробва и ролята на старши треньор. Най-високите постижения в самостоятелната му кариера са финалите за Купата на Лигата с Лион (1996) и Бордо (1998).
След това Стефан води две години националния отбор на Франция (U17), а от 2000 г. се присъедини към щаба на Роже Льомер в първия отбор.
След фиаското на световното през 2002 г., Стефан води Сенегал на Купата на Африка през 2004 г., където отпада на 1/4-финалите от Тунис (0:1). Съперникът печели турнира, а Стефан, след като напусна Сенегал през 2005 г., никога не се връща към самостоятелна работа.
През 2009 г. Дидие Дешан, който оглави Марсилия, го кани за помощник. Преди това те се срещат и в студиото на Canal+ като експерти. Дешан хареса, че бившият му треньор е натрупал опит в самостоятелна работа, включително в чужбина.
Тандемът бързо трупа резултати: шампион 2009/10, две Суперкупи и три Купи на Лигата. Когато Дешан е поканен в националния отбор през 2012 г., той не се съмнява кой ще бъде негова дясна ръка.
View this post on Instagram
"Когато сме на тренировъчен лагер, прекарваме много повече време заедно, отколкото със съпругите си", смее се Стефан. "Имаме общо разбиране за футбола, с малки различия. Моята работа е да кажа на Дидие какво мисля и чувствам, дори и да не отговаря на това, което той обикновено прави. Но след като той вземе решението си, не споменавам нищо, което може да съм казал по-рано. И никой никога няма да научи за предишната дискусия. В очите на играчите не може да има разногласия между Дидие и мен. Това е важно за отбора."
