Грандамата на българската художествена гимнастика Илиана Раева гостува в рубриката на bTV "Българите на олимпийския връх". Тя е единствената с титли и медали от големия подиум като състезател, треньор и шеф на федерация.
За годините от "космическата експлозия" в Токио 2020 до Париж 2024 тя разказва пред Златимир Йочев.
Дългото очакване
"Триумфът в Токио ще бъде винаги много специален. Много дълго време го чакахме. В короната на българската художествена гимнастика само той липсваше. Беше в една много тежка и особена ситуация - в 5-годишна битка с отбора на Русия. През целия цикъл българският отбор беше най-силният, но не му се даде да вземе златото и го взе, когато най-много искахме. Затова беше толкова сладък. Тежка конкуренция с Русия, не само на килима."
Травмите
"Не можем да гарантираме, че нещо подобно няма да се случи. Мадлен Радуканова игра със счупена кост в Токио. Случи се по време на първото изиграване. Екстремна ситуация, в която нямаш избор. Осъзнаваш, че 5-годишният труд може да си замине. Такива неща наистина са много дълбоко докосват съзнанието и сърцето. Наред с усещането да се състезаваш и да знаеш, че можеш да спечелиш златото. Изисква се грандиозна сила на духа."
Олимпиада и коронавирус
"Влизаш в една огромна зала, която е абсолютно празна. Напрежението се вдига още повече в това огромно чудовище, което е празно. И в Париж няма да е лесно заради войните, които се водят в различни точки на света.
Трябва да е трудно
"Извънземни в трудността си бяха нашите съчетания. 20 дни преди олимпиадата казах на Весела да вдигне още трудността знаех че няма да има отбор, който да рискува. Ние нямаме друг шанс. Получихме космическа оценка. Никой не предполагаше, че България ще победи Русия - и то на олимпиада! Все едно имаше магия, някакъв купол върху нашата делегация- спокойствие, увереност и сила, която ни понесе към върха. Самите момичета бяха притихнали, никой с никой не говореше, само чуваха указанията на треньора. Беше космическа експлозия. Частици от секундата усещаш нещо, което е апотеоз. И след това си просто щастлива, отпускаш се, край на страховете..."
2024 г.
Непрекъснато откриваме нови зали. Звънят хора от малки градчета. Прилив на деца има огромен. Вече клубовете са 78 клуба. Когато аз поех федерацията през 2012-а - бяха 44. Много е важно децата да знаят, че и да не станат звезди и шампиони, трябва да са в залата. Спортът ще ги научи на дисциплина, сила на характера, себеуважение, уважение към този, който те е победил. Така те ще са готови за тежкия живот, който имаме всички."
