"За първи път влязох точно през този вход. Първата ми мисъл беше – колко е голяма залата, не бях влизала е толкова голямо помещение. След това беше първата ми тренировка с децата.
Tова са едни детски спомени, които завинаги ще живеят в мен. Това, което винаги ще пазя е любовта към гимнастиката и мисля, че това е двигателят към всички мои успехи."
Днес Боряна Калейн прекрачи прага на зала Левски Триадица. Върна се там, откъдето беше започнала.
Бяха изминали 18 години.
Върна се детските спомени. В годините, в които 5-годишното момиченце, е проходило в спорта. Погледна към в залата, в които беше минал живота й. Залата, в която се беше трудила час, след час, ден след ден. Зала, превърнала се в неин дом. Но и стени, и килими мразела неведнъж през всички тези 18 години. Защото понякога е трудно, много трудно. Безнадеждно трудно.
Но Боряна остава.
Снимка:
Анна Недкова, БФХГ
Остава, за да може днес отново да прекрачи прага на залата, но този път като олимпийска вицешампионка.
"Това е нещо, за което 20 години човек мечтае. Нещо, което доказва, че няма нещо, което няма как да се случи, че не е невъзможно. Нещо, което той самият не е вярвал, че може да постигне и е много далечно и в най-точния момент е успял да се събере."
Секунди след последното си съчетание в Париж, знаейки, че вече е сребърна медалистка от олимпийски игри – Боряна определи представянето си като: "Най-доброто състезание в живота й".
Самата аз пред екрана, гледах и слушах невярващо. На 23 години, след 18 години в залата, тя е прави най-силното си състезание. И по-важното успяла е да го покаже на целия свят!
"Това е нещо, за което 20 години мечтаех. Нещо, което доказва, че няма нещо, което няма как да се случи, че не е невъзможно. Нещо, което той самият не е вярвал, че може да постигне и е много далечно и в най-точния момент е успял да се събере. Аз играх така все едно това е последното и най-важното състезание за мен."
Снимка:
Анна Недкова, БФХГ
Преди време Боряна беше на една крачка от това да каже "Край". Край на спорта. Край на голямата олимпийска мечта. Сигурно е искала да избяга от залата, от художествената гимнастика. Емоциите понякога завладяват. Питаш се защо си си го причинявал толкова дълго.
Месеците минават. Емоциите утихват. Гневът поизчезва. Има само едно единствено нещо, което никога не можеш да извадиш от сърцето си… любовта към играта, любовта към спорта.
"Първата вечер, когато спечелих медала си го държах в ръцете и спах с него. Беше ме страх, че ако се отделя от него, ще изчезне."
Снимка:
Анна Недкова, БФХГ
Медалът е в нея. Неин е.
Всъщност през последната точно една седмица почти не се е отделяла от него. Той вече е част от нея. Това със сигурност е най-ценното и отличие. Най-голямата и победа… или не точно.
Най-голямата победа на Боряна Калейн е друга!
"Победата над мен самата. Това е най-трудната битка и аз съм много горда със себе си, че успях да се справя."
Снимка:
Анна Недкова, БФХГ
