Към кой жанр бихте причислили победата с 4:3 над Люксембург? Драма, трилър, екшън, трагедия или откровена комедия? Или може би сте от конспираторите, за които единственото логично обяснение е черно тото. Всъщност развитието на мача е съвсем типично за сблъсък между два равностойни отбора. Накрая домакинът, подкрепян горещо от 3000 зрители, измъкна трите точки и оглави респектиращата група А от световните квалификации.
„Трябва да погледнем истината в очите и да си кажем, че ние сме на това ниво", констатира пред журналистите Йордан Лечков. Да, думите са на вицепрезидента на БФС, който преди двайсетина години изхвърли Германия от четвъртфинал на световно първенство. Днес същият човек ни призовава да не се възмущаваме и да свикваме.
С какво всъщност трябва да свикнем? На първо място - България е на едно ниво с Люксембург, Лихтенщайн и Малта. Дели ни само крачка от абсолютното континентално дъно, където компания си правят Сан Марино, Андора и Гибралтар. И тук въобще не изреждаме Фарьорските острови, които вече си бият Гърция за норматив. А ние ги биехме пак преди двайсетина години. И Лечков отново бе сред голмайсторите.
Не е зле да свикнем и с факта, че противниците редовно ще ни пълнят кошарата. Като прибавим и прословутото японско турне, нашите могат да се похвалят с 14 получени гола в последните три двубоя.
Да не забравим да свикнем и с националния селекционер. Ивайло Петев получи бойната задача да подмладява и запретна ръкави. В първия мач от световните квалификации пусна като титуляр едно момче с 3 (три) мача в "А" група или както там се нарича сега. Божидар Чорбаджийски може и да е бъдещето на родната отбрана, обаче на този етап е просто един дългуч с добра визитка от аматьорския футбол. Сега е дългуч с тотално разбита психика.
Ще е полезно да свикнем и с броя на зрителите, които вече се познават поименно. Те също трябва да свикнат - следващия път няма смисъл да подвикват "Оставка". Никой няма да ги чуе, най-много да пренапрегнат гласните струни.
Но най-вече е необходимо да свикнем с президента на БФС. Не че не сме свикнали де - доста години се навъртяха. Обаче интервютата му след мачовете се превръщат в непреходна класика и ги очакваме с нетърпение. Например е приятно да го питаш защо така Люксембург ни вкарва три, а той да ти отговори нещо за най-модерната база в Европа. А закачливата му усмивка, разцъфнала заради думата "цикъл", вероятно ще се превърне в тотален хит от мащабите на онзи танц с Преслава.
Иначе и Борислав Михайлов ни припомни, че нямаме нито Дрогба, нито Могба. Че сме малък, но трудолюбив народ. Забрави само да уточни колко е населението на Исландия например. Или да ни посочи Могба в състава на Унгария.
Да, всичко е ясно. Ние вече свикнахме с цикъла, но още ни боли. И предпочитаме да запомним Боби с една друга усмивка - онези, с която отчая мексиканците в САЩ. Усмивката му от вторник вечер е точната метафора в какво се превърна футболът ни само за двайсетина години...
