Гостуването на "Уембли" наближава. Сърцето се свива само при мисълта, нали? Ето каква е ситуацията - отдавна дори не смятаме точки, а за класиране не сме и мечтали. Смирено се молим за чудо - да не ни бият с твърде много.
Ако случайно някой не е разбрал, българският национален отбор е откровено футболно джудже. Омърлушен донор дори на съперници от втора и трета ръка. А какво остава за големите сили като Англия...
Да, съботната вечер обещава не футболен спектакъл, а крайно потискащо преживяване. В случай че изобщо си причиним тази агония.
Денят Х вече настъпи. В понеделник, 2 септември 2019 г., България остана без нито един (НИТО ЕДИН) свой представител в петте водещи клубни първенства - Англия, Испания, Италия, Германия, Франция. Кирил Десподов напусна "Каляри" и ще развива таланта си в австрийския шампионат. Така или иначе престоят му на Апенините бе само фиктивен, а раздялата вече има и документален характер.
Това не се случва за първи път. Миналото лято Андрей Гълъбинов си тръгна от "Дженоа" и за няколко месеца – до трансфера на Десподов през януари - останахме капо. Сега този акцент допълнително засилва тягостното предчувствие за визитата на отбор, който пердаши даже Чехия с 5:0.
Около списъка на Красимир Балъков се изговори и написа достатъчно. Все пак там фигурира футболист от трета дивизия на Германия. Имаме и човек от Армения. Селекционерът е толкова отчаян, че повика дълбоко замразения Николай Бодуров. На Бала му остава един последен ход - да се съблече по екип.
При проверка къде се намираме спрямо съседите в региона дори не е нужно да изброяваме сръбските, гръцките, турските или румънските легионери. Достатъчно е да отчетем, че Северна Македония има двама в Ла Лига, трима в Серия А и по един в Бундеслигата и Лига 1.
Защо се стигна дотук?
Няма спор - клубовете прекаляват с чужденците. По темата се изказа дори и финансовият министър Владислав Горанов. Общо 8 българи започнаха като титуляри в дербито "Левски" - ЦСКА. За "Лудогорец" дори не отваряме дума.
Българският футболен съюз упорито отказва да задейства някакъв ограничаващ механизъм. Друг е въпросът доколко изобщо има смисъл от принудителни мерки.
Но понеже предстои гостуване на Англия, е добре да уточним - към момента в родината на футбола играят невероятните 728 вносни състезатели. По този показател българските клубове са под №38 в света със 115 легионери.
Още малко цифри - цели 59% от картотекираните играчи във Висшата лига не са англичани. В тази класация Първа лига също е извън топ 20, където са например Словакия, Хърватия, Румъния, Унгария...
Излиза, че проблемът далеч не опира само до броя на чужденците. Класни футболисти = силно първенство = развитие на местните играчи = добър национален отбор.
Подобни формули обаче имат значение само където футболът функционира като истински бизнес. У нас той е всичко останало – политика от най-долен тип, лост за икономическо влияние, инкубатор за наказателни бригади, рай за черно тото и далавери на дребно, събор на сенчести фигури, витрина за излъскано его и така нататък.
И така, до мача с Англия остават пет дни. Както отбеляза Балъков - за разлика от колегата Саутгейт той няма никакви проблеми относно състава.
