Това бе напълно честен отговор след един почти нечестен футболен двубой. Нечестен по отношение на огромната разлика в класите на двата отбора.
Халфът на Англия Деклан Райс даваше интервю след победата с 4:0 над България на „Уембли”. На въпрос за следващия мач от европейските квалификации - срещу Косово - Райс отговори съвсем искрено: „Очаква ни поредната трудна среща”.
Деклан очевидно не би признал, че по-скоро предстои поредната разходка по терена. Англия вече срещна три съперника в своята група и резултатът е три победи при голова разлика 14-1.
Драстичният спад при иначе горди футболни нации като България и Чехия - както и при още много източноевропейски страни - не трябва да бъде разглеждан просто като неизбежната обратна страна на цикъла или като обикновено съвпадение. Този проблем е пряко свързан с възхода на Англия и с това как страните от Западна Европа започват да увеличават своите и без това огромни ресурси.
Въпросът е и как изобщо се сдобиват с тези ресурси.
Свръхглобализацията на играта стигна дотам, че повечето от парите във футбола са концентрирани само в няколко футболни суперикономики. Този аргумент е най-добре изразен от Дейвид Голдблат в новата му книга „Епохата на футбола”. Той твърди, че в цялата история на човечеството не е имало културен феномен, подобен на футбола. Нищо - нито музиката на Елвис и „Бийтълс”, нито класическите уестърн филми - не е пресичало така лесно международните граници.
Един от проблемите в този процес е наличието на ясно изразен елитен пласт, който генерира все по-голям интерес и инвестиции и така създава непрекъснато засилващ се цикъл.
В комбинация със спортната наука и технологии водещите страни се откъсват все по-напред. В миналото за големите сили бе значително по-трудно да увеличават ресурсите си и това правеше футбола по-равностоен. Изконната основа на играта - тактика, подготовка и така нататък - гарантираше здрави и непредвидими битки, без значение колко добри са отборите.
Сега науката и тактиката достигнаха такова ниво, че възможните грешки се ограничават до минимум. Достатъчно е само да се разходите из английския футболен център „Сейнт Джордж”, за да се убедите в това. Същото се отнася за Германия, Испания и Франция.
Много от малките страни просто не могат да бъдат конкурентни в това състезание. Кризисната точка вече е достигната в Източна Европа, където страдат немалко някогашни футболни гиганти. Причините се крият в специфичните им проблеми. Например в окончателното разпадане на старите съветски структури и в провала при опитите те да бъдат успешно заменени. Негативният ефект върху качеството на играта се засилва от демографските промени и дълбоката корупция - особено в България.
Ето защо селекционерът Красимир Балъков, един от футболните гении на страната, бе принуден да пусне на „Уембли” 31-годишен дебютант от Бразилия, който не е постигнал в кариерата си нищо повече от няколко сезона в българската лига.
Ето какъв е прекият резултат от всичко това. Ето защо Англия се наслаждава на толкова лесни мачове в своята група и дори не се налага да включва на втора предавка.
Разбира се, няма да е справедливо да бъдат подминати с лека ръка подобренията, въведени от Гарет Саутгейт в отбора, но не е коректно и да пренебрегнем контекста. Понякога се налага усещането, че двубоите са толкова лесни и групата е толкова безоблачна, че резултатите или конкретните решения на селекционера едва ли имат наистина важно значение към този момент.
И така стигаме до следното изказване на самия Саутгейт: ”Мисля, че мачът във вторник (срещу Косово - б.р.) ще бъде съвсем различен. Това е наистина добър отбор. Все още не сме играли трудните и оспорвани мачове, които ни предоставяше Лигата на нациите и от които научихме толкова много. Компенсираме липсата им с тежки тренировки и предизвикателството в тях трябва да бъде на толкова високо ниво, че да се учим от тези моменти и да видим на какво са способни играчите. Прогресираме ли? Мисля, че да.”
Саутгейт, разбира се, не е имал точно това предвид, но каза горе-долу следното - някои от тренировките на английския национален отбор са по-сериозен тест, отколкото официалните мачове в групата. Ето за тази гигантска разлика става дума. Това е проблемът с футбола на национално ниво и в спорта като цяло.
Друг проблем с настоящия формат на европейското първенство е, че поне един от тези отбори, които изобщо не успяват да се противопоставят на Англия, ще участва в турнира. Както и на Евро 2016, ще видим много мачове с ниско качество.
И все пак това не трябва да предизвиква оплакване, защото представлява възможно решение и продуктивен отговор. Един от аргументите за увеличаване на броя на участниците е вълнението в страните, които рядко се класират за голям форум. Въпросното вълнение създава предпоставки за инвестиции. А това все пак означава нещо във футболния свят, където парите вървят само в определени посоки.
Англия обаче върви само в една посока в своята група - право към върха. Безапелационно. Колкото заради проблемите в съвременния футбол, толкова и заради безспорния си игрови напредък.
Заб.: Заглавието е променено от редакцията.
