България на финал на европейско първенство! Предвид родната действителност, това звучи невероятно. Само че е факт!
Родните волейболисти до 17 години ще спорят за златото. 28 години след онази световна титла, която треньорът им Мартин Стоев държеше в ръцете си като играч, тези момчета научиха как да бъдат най-добри именно от него. Искахме ги – ето ги!
Играта на този отбор е изключително грамотна, емоциите на полето са овладени, треньорските указания се изпълняват стриктно. Може ли при такава комбинация да не постигнат успех? Едва ли!
Да, тези момчетата ще играят на финал пред препълнена зала „Христо Ботев“, защото го заслужават.
А след това?
Каквото и да се случи в мача срещу Франция днес (21 юли), пътят е един – към офиса на федерацията.
Всяко едно от тези момчета, било то син на волейболно величие или на съвсем „обикновено“ семейство (в кавички, защото нито едно спортно семейство не е обикновено и е претърпяло куп лишения), ще трябва да влезе в една стаичка и да попита: „Може ли да продължа да се развивам?“
Точно така! Светотатство е в такъв светъл, слънчев и изпълнен с надежди ден да споменавам мръсната дума „ЗАБРАНА“. Само че тя си е там и си фигурира в разпоредбите.
Всяко едно от тези момчета ще трябва първо да попита преди да си уреди трансфер в чужбина. Причината – по този начин се развивал българския волейбол. Дали? Чувствате ли как нивото на първенството препуска нагоре? Усещате ли как националният отбор става по-силен с играчи от „Нефтохимик“, „Хебър“, „Левски“, ЦСКА и компания? Да, и аз предполагам, че не ви е лъхнал вятърът на промяната.
Снимка:
Lap.bg
В последно време волейболът не може да се похвали с големи успехи. Докарахме я до там, че да се радваме, че не сме изпаднали от елитната група от турнир, на чиито финали сме играли. Статистически погледнато, от последните повикани 25-ма волейболисти за Лигата на нациите, 11 играят в българското първенство. Колко от тях влязоха и имаха важна роля? Ако не броим опитните Георги Братоев, Теодор Тодоров и Теодор Салпаров, които са видели и 2, и 200, нито един.
Скъпи волейболни управници, нито едно от тези момчета, които днес сърдечно и с усмивка ще поздравите пред десетките телевизионни камери, не мечтае да се развива в родната действителност! Истина ви казвам!
Всяко едно от тях в сънищата си се пренася в Италия, където играе с най-добрите, в Русия, където волейболът се прави професионално, в Полша, където условията са извънземни, а феновете милиони. Че дори в Южна Америка, където не му се налага да мисли с кои ръкавици да отиде на тренировка в студената зала, или във Франция, където няма да пресмята как да се комбинира заедно със съотборниците си, за да не закъснее за гостуване в провинцията, за което пътува със собствен транспорт. Нито едно от тези момчета не иска да попада във вашия списък с таланти!
Хваща ме яд, че дни преди олимпийската квалификация продължаваме да се питаме защо опитните не са извикани? Пранди е треньор, Пранди решава! Защо обаче няма избор на кои млади таланти да подаде ръка и да им предостави възможност за първи стъпки в големия волейбол (както многократно е доказвал, че може) в отсъствието на тези хора? Това не се решава със „затвор“ в родното първенство!
България изобилства от волейболен талант! Днес в зала „Христо Ботев“ играят едни евентуални европейски шампиони, които са случили на треньор, публика и обстоятелства. След година те ще бъдат все така добри. След 4 години, ако останат в родното първенство, ще бъдат също толкова гениални, но само за родните условия. А те са далеч от световните, няма да ви лъжем.
Те не играят за федерацията или за първенството. С тази фланелка представят не само България, но и себе си. И мечтаят, защото възрастта им е такава. Затворите ли ги в клетка, ще боли в глобален мащаб!
