„Успехът е способността да се движиш от един провал към друг, без да губиш ентусиазъм.”, думи на Уинстън Чърчил. Явно у Спас Русев ентусиазмът се изпари твърде бързо.
Фенове, осъзнайте се! Ръководители, влезте в час! Годината е 2017-та. Докато се надпреварваме да окаляме поредния човек, решил да се заеме с футбол, ще ни задминат и малкото, на които до скоро се присмивахме.
Феновете
Далеч съм от мисълта, че един клуб трябва да се командва от феновете. Това изобщо не влиза в прерогативите им. Факт е, че привържениците имат процент акции в ПФК "Левски", но не беше ли смисълът на този ход да има контрол? Не е ли най-важното за Тръста да съблюдава и контролира (до колкото е възможно да прави второто) приходно-разходната част от Т-образната сметка на "Левски"? Да изнася информация за състоянието и целите на клуба и да подпомага собствениците.
Само че, ако искат феновете да имат тежест в управлението, първо трябва да се обединят! След срещата на 12 декември в зала "Универсиада" разбрахме едно – разногласията във фракциите остават. Всеки тегли чергата към себе си, председателите на фенклубовете не склониха да отстъпят и в крайна сметка наведоха глави, за да признаят: "Имаме различия". Точно тази борба за надмощие е една от главните причини да няма зрители по трибуните на "Георги Аспарухов".
Е, как да искаме мажоритарният собственик на "Левски" да се вслуша във феновете? Всъщност, кого да послуша - Степан Хиндлиян, Илия Козарев, Владимир Владимиров, Антон Калчев или лидера на South Division?! Фенове, осъзнайте се, каузата е една - "Левски". Нали апелирате клубът да тръгне нагоре? По пътя "Разделяй и владей" няма да го бъде, историята го е доказала.
Второ, да приемем, че обединението ще дойде, защо трябва бързо-бързо да се почерни всеки, решил да даде пари за "Левски"? Да, тези хора правят грешки (за които ще стане дума по-нататък), но забравена ли е думата "прошка", забравен ли е диалогът? Оставете човека да реализира политиката си, да разгърне концепцията и ако не сработи, тогава му искайте сметка. Трябва време. Хем желанието е да се махне моделът „Бащица”, хем не се приема промяната, колкото и време да е необходимо за нея.
Ръководителите
Спас Русев изкара скромните 177 дни начело на "Левски". Публично изтъкнатата причина - конфликт с феновете. Ако това е истината, то това не говори добре за досегашния собственик. Толкова обидчиви ли са станали всички бизнесмени?
Май няма да е лошо Спас Русев да поговори с Тодор Батков, за да разбере какво е конфликт. В паметта на адвоката ще остане рефрена в мача с „Локомотив” София - "Какъв е Батков според вас?.....". Ами плакатите „Батков вън”, обиколили столицата, Варна, Русе, даже Рим и Виляреал (при участието на "сините" в Лига Европа)? Въпреки тези меко казано неприятни за чуване и виждане думи, Батков остана. Остана, защото истински милееше за "Левски". Направи куп грешки, но осъзнаваше каква отговорност е да си начело на един от най-подкрепяните отбори у нас.
Ако трябва да отместим поглед на Запад, защото винаги се сравняваме с тези отвъд ГКПП Калотина, нима преди 2 дни феновете на "Байер" Леверкузен не протестираха срещу ръководството, оставяйки празни седалки в мача с "Атлетико"? Нима Флорентино Перес не беше подложен на поредица от атаки в годината, в която "Реал" беше изхвърлен от турнира за Купата на Краля и назначи Рафа Бенитес? Нима войната на феновете на "Манчестър Юнайтед" с братята Глейзър не стигна до специални хореографии, шалчета и кампании в социалните мрежи? Да, да и да! Само че тези собственици не мръднаха от столовете си. Така че, нека не заклеймяваме феновете на "Левски" като най-големите хейтъри! Тезата, че привържениците са единствената причина за връщането на акциите обратно не звучи много „тежко”.
На 01.09.2016 Спас Русев каза: "За пръв път влизам в нещо толкова обществено. Ако аз не успея, рискувам да съсипя репутацията си". Русев дойде в "Левски" със солидна визитка, с репутация на фин човек, на мъдър бизнесмен. Трудно е да си представим, че само заради фенски натиск би си тръгнал така скоропостижно. Едва ли във фирмите, които управлява, толкова лесно развява бялото знаме при натиск от кредитори, търговци или партньори. Остава нещо между редовете на тази история и докато писателят ѝ Русев не ни доразкаже, ще останем с впечатлението, че не държи на думата си.
Тук идва и моментът, в който да припомним обещанията на Спас Русев:
1) Козирка до Нова година
2) Ново табло до Нова година
3) Битка за първото място
Автогол, автогол, автогол и 0:3. Такъв е резултатът от обещанията на доскорошния собственик. Сам си постави цели и срокове и там беше неговата грешка. Даде обещание за козирка - оказа се, че нямало как да се изгради. За таблото - не разбрахме… А за отбора - всичко лъсна в зимния трансферен прозорец. Скромни суми за футболисти от "Верея" и "Дунав" и попълнение със свободен трансфер - защитникът Яблонски. Дори най-големият мечтател би скъсал фиша си за титла на „сините” и би спрял да се надява на люта битка с "Лудогорец" при подобна селекция. Така че и на това обещание може да пишем един голям "Х".
Явно е, че Спас Русев не очакваше толкова бързо да му бъде вдигнат мерника и при първото неспазено обещание да получи порицание. Да, но това е "Левски". В този клуб реплики като "Това ни е нивото" и "Няма как да настигнем "Лудогорец" не се приемат добре.
Защото "Левски" остава марка в България, въпреки че тимът вече 7 години няма трофей. Традициите ги има, магията я има. Остава да се намери подходящият човек, подходящият модел за управление, а тогава, не се съмнявайте, феновете ще се върнат на стадиона. Дори и сушата от трофеи да продължава.
