В един по-добър свят днес той щеше да стане на 75. Привържениците пак щяха да се съберат на стадиона, който обаче нямаше да носи неговото име. И пак щяха да скандират неговото име.
В един по-добър свят…
За децата на стадиона той е само герой в песен на агитката. За други е част от спомените на родителите им. За трети е история, която се предава на следващите поколения.
При изговарянето на името Гунди обаче всички те вдигат глава и поглеждат към синьото небе.
„Толкова хора на едно място не съм виждала никога!” Така описва баба ми, бременна в деветия месец тогава, поклонението на стадиона. „Автобусите бяха претъпкани, едвам се качих с корема, но знаех, че трябва да отида. Не съм си и помисляла да се отказвам”.
Тя е само една от 150-те хиляди, отдали последна почит на големия български футболист, загинал в автомобилна катастрофа заедно със своя съотборник Никола Котков през 1971 г.
Ако тя не се бе случила, възможните сценарии за днешния ден са хиляди.
Само че съдбата не пита. Когато реши да отнеме живот, понякога получаваме идол и светъл пример за подражание. Затова днес каменният образ пред сектор „А” на стадиона ще бъде отрупан с цветя.
Георги Аспарухов-Гунди!
Роден на 4 май 1943 г. Преминал през всички юношески формации на „Левски”. Влязъл в мъжкия тим на „сините” на 17 години, спортист и футболист номер 1 на България за 1965 г. В кариерата си има 246 мача (47 за „Ботев” Пловдив, където играе, когато отбива военната си служба) и 150 гола (25 за „Ботев”). За националния отбор е играл от 1962 до 1970 г. – 50 мача и 19 гола, включително и във вратата на актуалния световен шампион тогава Англия на „Уембли”.
Статистиката е едно, реалността е отвъд нея, а тя е категорична. Малко са футболистите, на които е кръстен стадион у нас или такива, които пълнят трибуните и след последната си глътка въздух. Гунди обаче го прави.
Чарът на онзи Аспарухов от черно-белите портрети – висок, строен и усмихнат, винаги е привличал хората със сини фланелки на стадиона. Той е вдъхновение, първото име, което малките футболисти на „Герена” трябва да научат. Първият, пред чийто паметник трябва да понесат цветя. Защото, когато „Милан” отправя предложение към него, той е категоричен: „Има една страна България, и в тази страна България има един отбор „Левски”. В този отбор съм се родил, в този отбор ще умра!”
Гунди… звучи като завет, като обещание за честна борба. Име, заради което си заслужава да прекосиш целия град с градски транспорт, бременна в деветия месец.
75 години след рождението му магията продължава. Когато произнесеш Георги Аспарухов-Гунди, не свеждаш глава, а поглеждаш към синьото небе. Защото тези, които заслужават, не се забравят!
