В разгара на олимпийските игри станахме свидетели на множество ожесточени битки, сладки победи, тежки загуби и наблюдавахме огромен водовъртеж от емоции от страна на спортисти, треньори и публиката.
Всеки любител на спорта по света бе вперил поглед във френската столица и наблюдаваше как се пише спортна история.
Организаторите предложиха зрелищно откриване, което бе последвано от не по-малко впечатляващите двубои между всички титани, надпреварващи се за златото в Париж 2024. Финалът също ще бъде запомнен - незабравима церемония, която с нищо не отстъпи от тази за началото на Игрите.
Видяхме и един дебют - на брейк танците.
От улиците на Бронкс до "Шан-з-Елизе" в Париж
Тук говорим не просто за спорт или изкуство, а култура с дългогодишна история. Води началото си от 1970 г., Бронкс – най-северният от петте района на Ню Йорк. Там този танцов стил става неизменна част от уличните сбирки наречени блок-партита - квартални събирания при затворени улици. Целта е да се отбележи някакъв празник или да се покаже солидарност сред общността.
Почивката в хип-хоп музиката още позната като Break е моментът от песента, в който вокалите и
инструментите затихват напълно и остават единствено ударните или бийтовете.
Един от основоположниците на брейкинга DJ Kool Herc забелязва, че по време на тези почивки хората започват да танцуват хаотично и напълно импровизирано. В резултат на това той решава да си направи един експеримент на следващото блок-парти, пускайки един и същи запис два пъти и миксира на два пулта, за да удължи Break – а, с цел танцьорите да имат повече време да се развихрят.
С популяризирането на брейка танцьорите започват да обогатяват стила като внасят собствени интерпретации на движенията, които изпълняват, както и да внасят акценти от собствените си култури в танцовите изпълнения.
В резултат на това публиката може да забележи елементи от латино, джаз, рок или дори балет по време на танцовите представления на участниците.
Днес въпросният танцов стил се описва като комбинация от акробатични движения и пъргави стъпки по ритъма на хип–хоп.
Танцува се на 3 етапа – Upwork, което се изпълнява в изправено положение и позволява пълна импровизация на движенията на танцьорите; при Downwork танцьорите изпълняват движения с висока трудност близо до земята, като често редуват въртения, плъзгания, прескоци и комбинация на земята, които изискват синхронизация между всички 4 крайника на тялото и главата на танцьора; терминът Freeze се отнася за моментите, в които танцьорите решават да замръзнат в някоя определена поза или тези, в които се застопоряват докато изпълняват сложна комбинация на земя и спрат по средата на въртене или стойка на ръце, глава, рамена и други части на тялото.
Как изглеждаше олимпийският брейк?
Цялата надпревара, започвайки от пре-квалификациите до битките за медали, се случи в един ден - започвайки от 17:00 ч. и приключвайки в 22:15 ч.
Двубоите се проведоха на същия принцип, по който се случват автентичните улични битки - всеки срещу всеки.Всеки танцьор от състезаващата се двойка имаше право на две изпълнения (по 1 минута) в свободен стил, където целта на всеки от участниците бе да надиграе другия. Музиката беше избирана от DJ непосредствено преди танцовата битка (позната също и като Battle).
Танцовите битки се проведоха на добре познатия площад „Конкорд“, в края на "Шан-з-Елизе". Брейкърите бяха оценявани на база резултатите им в 5 различни категории – техника, музикалност, оригиналност, изпълнение и разнообразието от демонстрираните движения, като всеки отделен критерий се равняваше на 20% от резултата им във всеки рунд.
В надпреварата за олимпийското злато участваха общо 32 танцьори - по 16 мъже и жени.Състезанието бе открито от Snoop Dog, а след това започна и битката на всички "b - girls" (термин използван в женското състезание). Титлата извоюва AMI от Япония, пред NICKA от Литва и INDIA от Нидерландия.
При мъжете до битката за медали стигнаха
PHIL WIZARD от Канада, DANY DANN от Франция, VICTOR от Щатите и SHIGEKIX от Япония, като златото отиде в сметката на канадеца.
Едно е сигурно – дебютантът сред тазгодишните олимпийски спортове направи много повече от това да привлече по-млада публика, както се надяваха организаторите на летните олимпийски игри в Париж.
Този танцов стил най-накрая спечели признанието, което заслужава за своя културен, музикален и развлекателен принос, а танцьорите доказаха, че тази чест е напълно заслужена.
Автор: Никол Караиванова
