Категоричното определяне на пола е доста сложен процес, който зависи от много фактори. Така коментира казуса с боксьорките Имане Хелиф и Ю-Тинг Лин, които бяха набедени за мъже след първите им победи на олимпийските игри в Токио, професор Алексей Савов - началник на Националната генетична лаборатория.
Скандалът бе предизвикан, след като алжирката отказа противничката си от Италия само 45 секунди след началото на мача. Стана ясно, че двете набедени боксьорки са се провалили на два ДНК теста и имат мъжки хромозоми, но Международният олимпийски комитет ги допусна до Игрите.
В студиото на "Тази събота" проф. Савов разясни по какъв начин се определя полът в ежедневието.
"Полът включва в себе си три категории - външни физически белези, репродуктивна система (яйцеклетки или сперматозоиди) и кои гени работят. Това, което е общоприето е, че когато един индивид има XY хромозома, трябва да се развие като мъж, когато има ХХ хромозома - като жена", заяви той и добави:
"В много редки случаи на всяко едно от тези нива може да има девиация от нормалното, определянето на пола е доста сериозно предизвикателство, дори в медицинските казуси. По принцип трябва да се извършат съфизикални прегледи, при които да се види състоянието на половата система, да се направи анализ на хромозоми, за да се види какви са. Ако има отклонение - един индивид да има ХХ хромозоми, но да е с мъжки хабитус, което е рядко, но е възможно, или обратното, вече се вижда какво от функцията на конкретни гени, дори да не са свързани с половите хромозоми, е довело до тези разминавания."
Той заяви, че не разбира защо резултатите на тестовете, на които са се провалили Имане Хелиф и Ю-Тинг Лин не са изнесени в публичното пространство. От МОК заявиха, че двете са жертви на Световната боксова асоциация, тъй като през целите си кариери са се боксирали при жените и никога не са се определяли за транссексуални.
"Количеството тестостерон също се поставя под въпрос като един специфичен белег, който откроява мъжките от женските индивиди. При мъжете тестостеронът е 8-10 пъти по-висок. Затова тестовете за пол, които са започнали през 40-те години от наблюдението, че някои спортисти в женския спорт имат хабитус, който не ги определя категорично като жени, са чисто физикални. След това навлиза генетиката по хромозомите, но някои резултати могат да бъдат двусмислени. После се взима под внимание тестостерона, но и тук има медицински състояния, като поликистозни яйчници при жена. Тук идва сложността какво е прието от спортните организации. Трябва да кажат на базата на тези критерии, проведохме тези-тези стъпки и на ниво хормони или хромозоми, тестът се проваля. Това го нямаме като информация", изрази мнение проф. Савов.
Той е категоричен, че спряганите състояния за двете боксьорки са много редки, като най-често се откриват от медиците, когато една двойка има проблем със зачеването на дете.
Казусът коментира и спортният журналист Калоян Кюркчиев, който припомни, че двете боксьорки имат по над 10 години в бокса и са участвали на редица континентални и световни първенства, дори на олимпийските игри в Токио.