България вече може да се похвали с две отличия на Игрите в Париж! Семен Новиков си гарантира минимум сребро в кат. до 87 кг на борбата. Четири дни преди него Хавиер Ибаниес се класира за полуфиналите в кат. до 57 кг на бокса, осигурявайки си най-малко бронз.
Общото между двамата е, че са натурализирани. Ибаниес е кубинец, а Новиков - украинец. Във френската столица родната олимпийска чест бранят още Магомед Рамазанов - от село в близост до Хасавюрт, Дагестан, Айк Мнацаканян - от Ахалкалаки, Грузия, както и Кимия Ализаде, която е първата олимпийска шампионка на Иран.
Общото е, че те вече са българи. И ще слушат "Мила Родино", ако успеят да се качат на най-високото стъпало на почетната стълбичка. Но не са единствени!
Често говорим за българи, избрали чужди държави, а забравяме за тези, на които страната ни е дала дом, а след това са носили медали. Не само на себе си, а и на България.
Нека се върнем в 1896 г. Само няколко години след Освобождението ни, в Атина се провеждат Първите съвременни олимпийски игри. Там единствен представител на България е Шарл Шампо - швейцарец - гимнастик, който "удиви зрителите с няколко отбрани телесни упражнения в надпревара със 17 състезатели от 5 държави". Той не печели медал, а най-доброто му представяне е петото място на кон с гривни.
Неговото присъствие тук не е много коректно, той като той запазва швейцарското си гражданство, но все пак е представител на България. Шампо също така е смятан за основоположник на футбола у нас, тъй като организира първия демонстративен мач през 1895 г.
Доста години минават, за да видим успех от натурализиран спортист за България. И то големи успехи. Толкова големи, че да забравяме, че родината е друга.
Армен Назарян. След като през 1996 г. той печели златен олимпийски медал за Армения, той става българин. През 1997 г. президентът издава указ, а паспортът му вече е български. За нашата родина Армен Назарян печели олимпийско злато на Игрите в Сидни през 2000 г. и бронзов медал в Атина 2004 г. Той е трикратен световен шампион (Москва 2002, Кретей 2003 и Будапеща 2005) и четирикратен европейски (Минск 1998, София 1999, Сейняйоки 2002 и Белград 2003).
Още нещо - синът на Армен Едмонд също е сред "медалите" за България. Той вече представя страната ни е двукратен европейски шампион!
Николай Паслар - още едни борец, представял България. Той е роден в Молдова, но успехите му идват като български национал, какъвто е от 2000 г. Паслар е световен шампион (София 2001) и европейски първенец (Варна 2005).
През 2000 г. в Сидни България има сребърен олимпийски медал във вдигането на тежести в категория до 105 кг. Печели го Алан Цагаев - руснак, който от 2000 г. се състезава за България. Също така е два пъти е световен вицешампион (Варшава 2002, Чианг май 2007) и европейски шампион (Анталия 2002, Киев 2004).
Ако излезем от тежката атлетика, то трябва да споменем Максим Стависки. През 1996 г. той получава българско гражданство и заедно с половинката си Албена Денкова печелят първите златни медали за страната ни от световно първенство по фигурно пързаляне - от Калгари 2006 и Токио 2007.
