Един трънлив път не се върви с обувки! Когато си бос, усещаш всяко убождане, всяко падане, всяко ожулване, и не спираш, докато не стигнеш целта. Те извървяха своя път сякаш са докоснати, специални, избрани. Превърнаха се в точните момичета в точното време. Шампионки със силен характер, боен дух и огромен талант. И сбъднаха своята олимпийска мечта.
Те са Златните българки - каратистката Ивет Горанова, боксьорката Стойка Кръстева и националният ансамбъл по художествена гимнастика.
От физкултурния салон в Долна Митрополия до олимпийския връх в Токио! Това накратко е нейният "буду" - или преведено от японски "боен път". Ивет Горанова изуми целия свят и зарадва всички нас със злато в каратето.
"Хората виждат само успеха, когато вече спечелиш медала. Те дори казваха "Ти отиде и ги наби в Япония, все едно те да ни надпият по пиене на ракия", споделя шампионката.
Преди 11 години народните танци отстъпват пред спорта и така в трети клас, без да подозира докъде ще стигне, едно малко момиче тръгва по своя път. Да има цел и да не се отказва - това е урок, който Ивет научава от родителите си. Един от принципите в каратето гласи: наученото с тялото бързо се забравя, наученото с ум остава за цял живот. Но преди успеха... само атлетът знае колко труд, пот, душа и сърце е хвърлил на татамито.
Преди олимпиадата Ивет мечтае смело. Защото чувства, че е готова. 5 срещи и 5 победи в Токио. С концентрация и без напрежение, с желязна психика и безупречна техника, каратистката побеждава противник след противник. Нащрек е във всяка секунда. Знае, че понякога една стотна в каратето може да се увенчае с успех или да катастрофира в провал.
Неописуема е вълната от горди и щастливи хора, които чакат у дома винаги усмихнатото момиче, вече олимпийски шампион.
Ако върне лентата назад, Ивет не би променила нищо от своята най-щастлива година досега.
"2021-ва е най-добрата година в моята кариера! Тази олимпийска титла, която спечелих, е най-голямото нещо, което мога да постигна.", казва Горанова.
Тя остави името си в историята като първата българка с олимпийска титла в бокса. От първия мач в Токио Стойка Кръстева помни първите 10 и последните 10 секунди.
"Всичко останало, от притеснение, ми е просто една мъгла.", споделя шампионката.
Изходът от мъглата е труд, труд и пак труд. В продължение на 21 години спортна кариера. С върхове и разочарования. По пътя към целта Стойка се отказва два пъти от спорта, но успява да преоткрие мечтата си и се завръща на ринга.
Първата европейска титла идва след първото отказване от бокса.
Спортът я калява, учи я да бъде добър човек. Всеки, до когото се е докоснала по пътя си в бокса, е сред "виновниците", за да се случи това, което най-много липсва в биографията ѝ - олимпийско злато.
"По време на олимпийските игри знаех, че мога. Преди тях положихме зверски усилия, така се шегувахме, че минахме през деветте кръга на ада. Но щом съм се върнала, има някаква причина! Господ си знае работата - не ме е върнал напразно в спорта. Значи трябва да се случат. Положихме много усилия и нямаше причина те да не се случат. Остарях и помъдрях като човек, не само в спорта.", казва Кръстева.
В Токио боксьорката усеща, че сега е нейният момент. И че ако не го грабне, ще съжалява до края на живота си. 24 часа преди финалите е готова да издържи само на 50 мл вода заради кантара преди състезанието.
Златото за Стойка е не просто първо място на Олимпиадата. Това е миг на щастие за хиляди българи, които гледат игрите, вълнуват се и стискат палци за своите любимци.
Краят на състезателната кариера е и начало на треньорския път за шампионката. Залата е пълна с деца, които искат да бъдат като "кака Стойка". Мечтата за олимпийско злато е зад гърба ѝ, сега целта е друга - малките таланти да повторят постиженията на своя треньор.
Грациите от националния ансамбъл по художествена гимнастика - олимпийски шампионки! Феновете ги определиха като "кралици". А най-взискателните дами в спорта казаха, че тези момичета са диаманти.
Един от най-ценните съвети на техния треньор Весела Димитрова, е че един златен медал не ги прави Златни момичета. И така стават още по-отдадени по пътя към Олимп.
"Мечтали сме си винаги да спечелим златен олимпийски медал, това е било нашата главна цел през всички тези години. Представяли сме си го много пъти, сънували сме го.", споделя една от шампионките - Мадлен Радуканова.
Както сънищата, така и мечтите се сбъдват! Стига да има любов и много труд. Това, което се случи през лятото обаче, е истина, а не сън. Грациите ни се извисиха над всички отбори и заслужено станаха първите олимпийски шампионки на България в художествената гимнастика.
Перфектният финал за един перфектен отбор. Когато момичетата са на върха в спорта, решиха да сложат край на кариерата си.
И в спорта, и в живота това, което те води напред, е стремежът да постигаш и да се бориш за своята цел - честно, достойно, с много труд и талант - това е смисълът, в който нашите златни момичета в бокса, каратето и художествената гимнастика повярваха. И успяха да сбъднат своята олимпийска мечта!
