„Да си спортист е състояние на духа, което не се влияе от възраст, представяне или класиране.”
Джеф Галоуей
Добра физическа подготовка, здрав дух, ген или късмет. На какво се дължи спортното дълголетие при някои от големите шампиони?
Комбинираната възраст на трима големи български спортисти – Георги Петков, Владимир Николов и Йордан Бозов, е 122 години. Те продължават да пишат история на най-високо ниво на години, които ги поставят сред рекордьорите за спортно дълголетие.
На 42 години и 256 дни Георги Петков постави рекорд за най-възрастен вратар в европейския футбол на международно ниво. Това се случи в двубоя на България срещу Словения от Лигата на нациите.
По-рано през годината Петков спечели и Купата на България с екипа на "Славия" и по нищо не личи, че скоро мисли да напуска футболната сцена.
Вратарят започва с професионалния футбол през 1996 г., в която звездата на Роби Уилямс изгрява на музикалната сцена, а България е раздирана от серия банкови фалити и жестока инфлация.
Едно от най-големите имена в българския волейбол в последните повече от 20 години е това на Владимир Николов. Бронзов медалист от световно първенство, носител на Шампионската лига и шампион на Италия са само част от успехите му като играч.
Преди две години и половина Николов сложи край на кариерата си, но по-рано този месец му се наложи да се върне в игра и да помогне на своя "Левски".
Николов започва именно при „сините” през 1995 г. Тогава Том Ханкс печели Оскар за най-добър актьор във филма „Форест Гъмп”.
Йордан Бозов е един от най-добрите реализатори в българския баскетбол в модерна му история. Джентълмен и лидер на игрището, пример за всеотдайност. Бозов е най-възрастният носител на отличието за най-полезен играч във финала за Купата на България, която печели с "Рилски спортист" миналия сезон.
Бозов влиза в големия баскетбол през 1997-а година. Тогава се появява овцата Доли – първият успешно клониран бозайник.
„Процесът на остаряване на човешкото тяло е един нормален физиологичен процес, при който тъканите постепенно се променят към, най-общо казано, изтощаване.”, казва доктор Бисер Бочев.
Последният е едно от най-големите имена в спортната медицина у нас. Лекар на националния отбор по футбол, член на медицинската комисия на УЕФА, а освен това и участник в редица семинари на европейската и световната футболна централа за иновациите и развитието на методите за лечение и превенция от контузии.
Георги Петков: „Преди не ги мислих толкова тези неща, тренирах и тръгвах на разходки. Сега гледам малко повече да почивам, особено ако е сутринта тренировката, така на обяд да почина, да поспя.”
Владимир Николов: „Както всеки един човек се грижи за собствената си кола, по същия начин или както един музикант се грижи за музикалния си инструмент. С много внимание, с много грижа, с много дребни детайли, които правят разлика, когато станат достатъчно на брой.”
Йордан Бозов: „Бях някъде на около 31 години, доста късно за един професионален спортист. Това е било преди 8-9 години. Тогава навлезе и доста информация, можеше в интернет да се прочетат, да се видят доста неща, в Youtube и започнах да се грижа за себе си, промених доста хранителния си режим, промених начина си на тренировка, начина си на възстановяване.”
„Със сигурност има предпоставки, които са дадени свише. Това е генетичната предразположеност, генетиката на дадения състезател. Тя е пряко свързана с процесите на дегенерация, с остаряване на неговия организъм. Отделно от това, за мен изключително важна предпоставка е мотивацията.”, продължава доктор Бочев.
Георги Петков: „Изпитвам я с всяка една тренировка и с всеки един мач. Не е тайна за никой, че аз мразя да губя. На тренировките има повече емоции в мен, както и на мачовете, естествено. Гледам все да изляза краен победител.„
Владимир Николов: „Менталната част е най-важната, тъй като подготовката за един мач е един цялостен процес, който отнема много. Дава някакви проценти, ако си близо до максимума на възможностите си, с тия проценти ти можеш да направиш разликата между победата и загубата, но пък отнема много.”
Йордан Бозов: „Промених храненето си, разбира се. След това промених и начина си на режим, започнах по-различни методики да тренирам, интересувах се от физическа подготовка повече, интересувах се как тялото е нужно да бъде стимулирано, да бъде в тонус, да бъде в добра кондиция и разбира се ментално. Мисля, че на тези години, ако не изпитваш удоволствие от това, което правиш, ако не идваш с радост в залата, ако не излизаш на мач и все още така не усещаш това напрежение, което и преди, не може да се получат нещата само с един професионализъм и отдаване на 100%. Мисля, че разковничето е 50 на 50, дали го искаш страшно много и това, че знаеш нещата как да бъдат, как да ги изпълниш.„
„За да се подобри конкурентоспособността и издръжливостта на един състезател се правят програми на базата на изследванията , при които той да може най-просто казано умората при него, т.е. моментът, при който организмът започва да работи безкислородно, да дойде максимално късно при по-нисък пулс."
"От друга страна големите натоварвания при по-възрастните спортисти се явяват и в това, че те много по-дълго време от младите ежедневно по много часове са се занимавали и са правили едни и същи големи натоварвания, повтарящи се натоварвания, които съответно при всичко положения водят до един микро неусетен травматизъм в мускулите и тъканите.”
„Съвсем микроскопични контузии. Те на пръв поглед не се усещат, не се забелязват от състезателите и от околните, но съществуват. Те постепенно намаляват силата, здравината и еластичността на тъканите, особено на мускулите. По същия начин има едно голямо ежедневно натоварване на ставите. От подскачане, бягане, обръщане на посока и така нататък, което води до едно постепенно износване на този хрущял макар и малко. Тези състезатели, които са имали късмета да нямат големи контузии в кариерата си, които са нямали операции, те имат всички предпоставки да изкарат по-дълго.”, коментира доктор Бочев.
Георги Петков: „Доста тежко е при мен, защото годините като се върна назад, аз след мач не мога да спя и на другия ден ми е едно криво, изморен съм, спи ми се, просто правя възстановителни процедури в отбора. Гледам да релаксирам този ден, затова най-хубавото спане е на следващия ден вечерта.”
Владимир Николов: „В момента ползвам какви ли не хранителни добавки, от магнезий за по-добър сън, през креатин, аглутамин и други подобни и стигаме до глюкозамин, който трябва да подобри по някакъв начин работата на ставите ми. Със сигурност правят ми хеуронова киселина, инжектират ми в коленете и много, много, много други неща.„
Йордан Бозов: „Тя не е някаква много строга или определена диета. Значи първо искам да кажа, че за мен лично един професионалне спортист и независимо от това всеки човек се нуждае от вода. Аз лично приемам единствено вода, нищо друго не пия. За всеки човек е различно, разбира се. Напоследък се установява и това, че независимо с какво се храниш и количеството вода. Много хора казват 3-4-5 литра вода. Пак казвам, това е относително за нещата, с които се храниш. Промених храненето си с това, че не пия газирано, не ям всичките тези храни, които напоследък се наричат джънк фуд, приемам въглехидрати, ориз с картофи, избягвам повече хляба, месо, обикновените неща, не е някакво чудо, не съм залитнал по някаква невероятна диета.”
„Спортното дълголетие според мен е една важна тема, още повече на фона на това, че в последните години се забелязва едно вдигане може би на възрастта на големите шампиони, отделно от това спортът като цяло – елитният, професионалният спорт, вече изисква много по-голяма издръжливост, много по-голяма физическа мощ и сила.”, продължава доктор Бочев.
Георги Петков: „Като помисля, наистина 45 години са си вече много. То си идва с времето, ако съм жив и здрав и пак ще се повторя, ако съм полезен… Ако виждам, че аз не съм полезен на отбора, започна да греша, идват контузии една след друга, сам ще спра, няма да чакам някой да ме отказва, както се казва, така че не се знае с времето.”
Владо Николов: „Може би аз имах късмет, че не съм толкова контузлив. Може би това е моят талант, защото аз не съм нито кой знае колко висок, нито кой знае колко отскоклив, но пък издържах повече и след като навърших 23-24-годишна възраст започнах да чувам какво ми говори тялото. Почти няма контузии, които идват внезапно, като изключим травмите, които стават инцидентно. Повечето контузии тялото започва да дава знаци. Първо започва с мускулни контракции, след това започва с болка, след това започва с така, така, така. Ако ние чуваме телата си, имаме много по-добър шанс за превенция, отколкото ако лекуваме контузиите, когато настъпят.”
Йордан Бозов: „Колкото и странно да ви звучи, откакто се родиха децата ми, като се прибера вкъщи и те са там, те ме зареждат с позитивна енергия. Прекарвам време с тях, опитвам се да си лягам по-рано, разбира се, защото колкото по-рано човек си легне сънят е различен, разбира се, обичам да прекарвам повече време със семейството си вкъщи, да не съм много ангажиран извън терена."
В спорта няма млади и стари, а можещи и неможещи. Това е дежурният отговор, когато стане дума за възрастта на спортистите. Съвременните достижения на медицината, генетичните предпоставки и липсата на тежки контузии до голяма степен определят дълголетието на един атлет. От огромно значение обаче са и няколко невидими фактора – железен дух, непримирима воля и неутолима жажда за победи. Георги Петков, Владимир Николов и Йордан Бозов са трима изключителни Шампиони от запаса.
