Дълбоки сини очи. Поглед, който излъчва решимост. Несломим дух. Вдъхновение. Мотивация. Вяра в живота, който въпреки изпитанията наистина е ужасно красив. И си струва да бъде живян.
Всичко това е 25-годишният Михаил Христов. След 10-годишен път в леката атлетика, две световни титли в скока на дължина за спортисти с увреждания и осем подобрения на европейския рекорд в дисциплината, той вече крачи уверено по нов, коренно различен път. По този път той е абсолютен новобранец.
„Винаги съм харесвал бойните спортове. Още от дете. Стана изведнъж и просто така го почувствах. Прецених, че е време за промяна и така леката атлетика вече е в моето минало”, споделя плевенчанинът, който от септември може да бъде открит в столична зала по таекуондо.
Учтивост, почтеност, самоконтрол. Това са принципите на таекуондото. Тези, които го практикуват, никога не злоупотребяват с него. Те са воини за справедливост, свобода и мир.
„Тепърва навлизам в този спорт. Страшно съм амбициран и много ми харесва. В него има много чест, много достойнство и същевременно адски много бързина, динамика и заряд”, разказва Михаил, който на 18 декември ще се яви на изпит за първия си колан, а през март планира да дебютира и в първото си професионално състезание.
Корейското бойно изкуство е официално признато от Международния олимпийски комитет от 2000 г. насам и е неизменна част от летните игри. Следващите са в Токио през 2020 г., а именно натам гледа и Михаил. И то не само към параолимпиадата – той възнамерява да мери сили и с напълно здрави съперници „Имам 4 години, за да се подготвя. И да, олимпиадата в Токио е моята голяма цел и мечта.”
Михаил лети високо. Не обича да му поставят етикети. Това, което можем да направим, е да се насладим на полета му.
„Моята мисия е непрестанно да доказвам, че спортистите с увреждания могат и имат право да мерят сили със здравите. Правил съм го и преди. Още когато започнах да се занимавам с лека атлетика. Тогава първите ми стартове бяха с атлети, които са здрави. Искам да се състезавам с тях и в таекуондото, а и не виждам причина да не го правя”, категоричен е Христов.
