Всеки фен на тениса по света си спомня онзи ден, преди две години, когато Роджър Федерер обяви оттеглянето си – след две десетилетия, 1500 мача и 20 титли от Големия шлем.
Гениалността на документалния филм Федерер: "Дванадесетте финални дни", чиято световна премиера беше тази седмица на фестивала в Трайбека е, че той почти изцяло ограничава фокуса си до периода между това съобщение и последния му мач - Laver Cup в Лондон, по-малко от две седмици по-късно.
Филмът ще се излъчва от 20.06 в стрийминг платформата на Amazon.
Междувременно силата на филма – подобно на толкова много съвременни документални филми – в крайна сметка се свежда до една дума: достъп, пише Vogue.
"Дванадесетте финални дни" започва като проект за домашно видео, който никога не е бил предназначен за публично гледане, и като такъв създателите му Асиф Кападия (режисьор на документални филми "Ейми", за Ейми Уайнхаус, и "Сена", за покойната легенда на Формула 1) и Джо Сабия (вероятно го познавате като създателя и гласа зад кадър в серията 73 въпроса на Vogue), имат привидно неограничен достъп до света на Федерер.
Виждаме го в лични моменти на тих (и доста емоционален) размисъл; влизаме в неговия дом и хотелски апартаменти със съпругата му Мирка, децата им, както и бащата, и майката на Федерер; ние сме зад кулисите и в съблекалнята на O2 Arena, докато той благодари на своите приятели, колеги, легенди, виждаме сълзите му.
Филмът започва с Федерер, който се опитва да се подготвя да прочете съобщението си за пенсионирането. Финалните думи на Маестрото от Базел към тениса са: "Най-накрая, към тениса", казва той, "Обичам те и никога няма да те напусна."
Останалата част от лентата е посветена както на практическите въпроси, свързани с пенсионирането, така и на разкриването на истинската същност на ФедЕкс и неговата философия за победа: "Изпитвах огромно удоволствие да побеждавам опонента си в собствената му игра", казва Роджър. "Ако иска дълги разигравания? Добре, нека го направим – ще го победя в това и тогава няма друг коз. Ако реши да излезе на мрежата? Аз също ще направя това и ще го победя и в това."
Появяването на Рафаел Надал във филма бележи придвижването към последната ария от кариерата на Федерер. Никой друг играч не го е предизвиквал толкова постоянно или толкова дълго, колкото Матадора от Манакор. И никой друг не се е сближил толкова лично с него. Привързаността между двамата е осезаема през цялото време. (бел. ред. - именно Надал е единственият играч, на когото Федерер споделя за пенсионирането си, по времето когато го прави със семейството и екипа си).
