Всеки фен на тениса по света си спомня онзи ден, преди две години, когато Роджър Федерер обяви оттеглянето си – след две десетилетия, 1500 мача и 20 титли от Големия шлем.
Гениалността на документалния филм Федерер: "Дванадесетте финални дни", чиято световна премиера беше тази седмица на фестивала в Трайбека е, че той почти изцяло ограничава фокуса си до периода между това съобщение и последния му мач - Laver Cup в Лондон, по-малко от две седмици по-късно.
Филмът ще се излъчва от 20.06 в стрийминг платформата на Amazon.
Междувременно силата на филма – подобно на толкова много съвременни документални филми – в крайна сметка се свежда до една дума: достъп, пише Vogue.
"Дванадесетте финални дни" започва като проект за домашно видео, който никога не е бил предназначен за публично гледане, и като такъв създателите му Асиф Кападия (режисьор на документални филми "Ейми", за Ейми Уайнхаус, и "Сена", за покойната легенда на Формула 1) и Джо Сабия (вероятно го познавате като създателя и гласа зад кадър в серията 73 въпроса на Vogue), имат привидно неограничен достъп до света на Федерер.
Виждаме го в лични моменти на тих (и доста емоционален) размисъл; влизаме в неговия дом и хотелски апартаменти със съпругата му Мирка, децата им, както и бащата, и майката на Федерер; ние сме зад кулисите и в съблекалнята на O2 Arena, докато той благодари на своите приятели, колеги, легенди, виждаме сълзите му.
Филмът започва с Федерер, който се опитва да се подготвя да прочете съобщението си за пенсионирането. Финалните думи на Маестрото от Базел към тениса са: "Най-накрая, към тениса", казва той, "Обичам те и никога няма да те напусна."
Останалата част от лентата е посветена както на практическите въпроси, свързани с пенсионирането, така и на разкриването на истинската същност на ФедЕкс и неговата философия за победа: "Изпитвах огромно удоволствие да побеждавам опонента си в собствената му игра", казва Роджър. "Ако иска дълги разигравания? Добре, нека го направим – ще го победя в това и тогава няма друг коз. Ако реши да излезе на мрежата? Аз също ще направя това и ще го победя и в това."
Появяването на Рафаел Надал във филма бележи придвижването към последната ария от кариерата на Федерер. Никой друг играч не го е предизвиквал толкова постоянно или толкова дълго, колкото Матадора от Манакор. И никой друг не се е сближил толкова лично с него. Привързаността между двамата е осезаема през цялото време. (бел. ред. - именно Надал е единственият играч, на когото Федерер споделя за пенсионирането си, по времето когато го прави със семейството и екипа си).
Швейцарецът нарича възхода на Надал в играта "малко главоболие", което в началото не е било напълно добре дошло: "Харесваше ми да съм сам на върха", добавя той. Надал, от своя страна, просто казва: "Най-важният играч в моята кариера...си отива."
Ще видите и някои прекрасни, безгрижни моменти с Федерер, Надал, Джокович и Анди Мъри, докато се събират в Лондон, за да се подготвят за мачовете от Laver Cup: на вечери (с легенди като Бьорн Борг, които претеглят всичко), на разходки с лодка, тенис на маса в смокинг (както се прави) и като цяло излизане с онази небрежна лекота, смекчена от уважение към повода, на която само легендарните спортисти изглеждат способни.
Отново, обсебените от тениса сред нас никога няма да забравят кадрите, които видяхме от Laver Cup в O2 – на Федерер и Надал, които се борят да сдържат емоциите си, седнали един до друг, хванати за ръце, устните им треперят, а сълзите се стичат по лицата им – и тяхното емоционално сбогуване на корта.
Именно това е апогеят на този филм.
