Тялото е единственият противник, когото не можеш да победиш, откровен е тенисистът
Яник Синер преживя месеци далеч от големите тенис битки, но принудителната пауза му даде време да погледне отвъд корта. Световният №1 се възстановяваше от контузия на дясното коляно, а в интервю за италианското издание D di Repubblica разкри как е преминал този период.
Той говори за търпението, приятелството си с пилота от Формула 1 Кими Антонели и един спомен от детството, който би искал да изтрие от живота си. „Отидох в Монца, за да гледам състезанието от Формула 1, и в Милано на модното ревю на Gucci. Играх малко повече на PlayStation и започнах да чета 600-страничната книга „Io uccido“ на Джорджо Фалети“, разказа италианецът.
Зад разнообразието от занимания обаче стояла една основна цел: да се върне готов за нови предизвикателства. „Никога не съм спирал, нито съм обръщал гръб на тениса. Всъщност винаги съм работил усилено, както във фитнеса, така и на корта, и с физиотерапевти. Търпение е точната дума за този период. Тялото ти е единственият противник, когото не можеш да победиш. Когато ти каже да спреш, трябва да го приемеш и да следваш съветите на специалистите“, обясни Синер.
Италианецът разказа и за отношенията си с Кими Антонели, който на 20 години се утвърждава сред водещите имена във Формула 1. „С Кими си говорим за всичко. За това как се отнасяме към другите, към хората около нас, как да се справяме с определени ситуации.
От различни спортове сме - той е на 20, аз съм на 25, но си говорим много“, разкри тенисистът. На въпроса дали би заменил титла от Големия шлем за победа във Формула 1, Синер отговори с усмивка: „Хайде, няма смисъл да отговарям, това е нещо, което никога няма да се случи“.
Световният №1 говори и за семейството си. Той подчерта ролята на родителите си, като отбеляза, че майка му вече се справя по-спокойно с напрежението по време на мачовете му. Отказът ѝ да седи в Кралската ложа на „Уимбълдън“ не е свързан с липса на подкрепа, а с нежеланието ѝ да бъде под светлините на прожекторите.
Най-емоционалната част от разговора дойде, когато Синер бе попитан кой ден от живота си би искал да изтрие. Отговорът му не беше свързан със загубен финал или болезнено поражение на корта. Италианецът се върна към момента, в който напуснал дома си като дете, за да поеме по собствен път.
„Няма да е спортен момент, нито загубата на финала срещу Алкарас в Париж през 2025 г., нито полуфиналът срещу Джокович в Мелбърн в началото на годината. Бих искал да изтрия това, което почувствах в деня, в който напуснах дома. Сърдечната болка, когато на 13 години и половина в Милано се сбогувах с баща си, защото пътищата ни се разделяха и една нишка се скъсваше“, сподели той.
„Разделяхме се, аз плачех за раздялата, но и той също. Можех да мина и без този ден, беше твърде силна емоция“, добави Синер.
