Отзвукът от дипломатическия скандал, който се опита да забърка Новак Джокович на "Ролан" Гарос" продължава да отеква.
След първата си победа на клея в Париж, сърбинът написа на обектива на камерата "Косово е сърцето на Сърбия. Спрете насилието" в деня, в който специални части на полицията нахлуха със сила в общински сгради, за да въведат новоизбраните кметовете в населената предимно със сърби северна част на страната.
Някои изтълкуваха жеста на Новак като политическо послание, което той изпраща в името на далечни лични интереси.
В британския "Индипендънт" се появи статия със заглавие: "Никой не харесва Новак Джокович. Не му пука. Нали?", в която сръбският тенисист е остро критикуван за жеста, който според тях, няма нищо общо с посланието за мир.
Но пък прозира политическа нотка, в която е и крайната цел - да подготви почвата за политическата си кариера, която го очаква след като спре да играе тенис.
"Когато Новак Джокович написа съобщение на камерата, той знаеше точно какво прави. В отговор на етническото напрежения в Косово, той взе маркер, даден му от ловец на автографи и написа: "Косово е сърцето на Сърбия. Спрете насилието." Но това не беше някакъв жест на мир и любов. Това беше обмислен ход, политически, провокативен и категоричен. Накратко - типичен Джокович.
И неговият коментар имаше желания ефект: Олимпийският комитет на Косово незабавно призова за разследване, твърдейки, че макар актът да не нарушава международните тенис правила, това е опасна намеса, която подхранва и без това трескавата атмосфера.
Не че Джокович се интересува много от мнението на олимпийския комитет на Косово. Той никога не се е въздържал да се занимава с проблемите в бивша Югославия. И възгледите му са непоклатими.
Така през 2008 г., когато за първи път се обсъжда концепцията за отделяне на Косово от родината му, той написа в профила си в социалните мрежи: "Готови сме да защитим това, което е наше. Косово е Сърбия".
Не е тайна твърдата му позиция за ваксинацията срещу коронавирус и съвременните медицински практики. Говори смело и за балканската политика – никой не може да обвини най-добрия тенисист в света, че някога е мълчал.
Неговите възгледи може да нямат голямо значение за феновете на тениса в Париж, Ню Йорк или Мелбърн. Той не се обръща към тях. Когато пише на камерата, той има предвид хората си у дома.
