Бокс и баскетбол. Нетрадиционна комбинация, която осъществихме в студио №8, посветено на Кубрат и Тервел Пулеви в ефира на bTV.
Сигурно се чудите какво е общото на онзи гладиаторски спорт, в който в тежка категория хвърчат удари с тежестта на един тон, и спорт, който се играе 5 на 5 между двата коша, и в който всяка грубост може да те прати под душа в съблекалнята с директна дисквалификация.
Ами, има много общо.
Например това, че във вторник и сряда трима от най-добрите български спортисти – двама боксьори (Кубрат Пулев, Тервел Пулев) и един баскетболист (Александър Везенков), се озоваха в 4-милионния град на ангели – Лос Анджелис.
„Има много общо между тях. И то е основното: всеки един от тримата е тръгнал от нищото. Едно обикновено дете, от един обикновен квартал, пълно само с мечти, но готово да се труди цял живот в името на това да постигне мечтата си“, коментира в студиото пред Петър Бакърджиев Людмил Хаджисотиров-Удо.
Удо е един от най-успешните и същевременно най-талантливите наши баскетболисти от близкото минало, който беше съвсем близо именно до онзи магичен свят на НБА и на американската мечта. Дълги години учи, тренира, игра и живя отвъд океана.
„Днес, ние всички, които някога бяхме близо до НБА, живеем мечтите си чрез Везенков. Трябва да бъдем малко по-позитивни като народ, малко по-търпеливи към спортистите си и винаги да ги подкрепяме, защото рядко си даваме сметка какво им коства, за да бъдат там, където са“, допълва Удо, който беше известен със своя уникален атлетизъм и физически данни при ръст от 185 см.
„Нямаш право да критикуваш хора, ако поне не си на тяхното ниво. Това трябва да го проумеем веднъж завинаги“, споделя Хаджисотиров, който до преди няколко месеца беше начело на Рилски спортист, с който пренаписа многократно историята на клуба през последните повече от 10 години.
Във вените на Удо тече шампионска кръв. Баща му Людмил Хаджисотиров-Бонзо, е легенда на родната водна топка. Като ватерполист има 200 мача за националния отбор, а като треньор на националния отбор за пръв път класира страната ни на олимпийски игри – в Мюнхен през 1972 г., където нашите заемат престижното 11-о място.
Майката на Удо е известният български хореограф Розмари Де Мео, а брат му Боян Хаджисотиров от десетилетия е причисляван към каймака на кондиционните треньори в световния тенис.
С такова семейство Людмил Хаджисотиров-младши е орисан за големи неща. Хората, които се интересуват от баскетбол още помнят изключителния му атлетизъм като играч. У нас той защитава цветовете на Славия, ЦСКА, Левски, Спартак МВР, а професионалната му кариера зад граница минава през швейцарския Женева Девилс.
Хаджисотиров е сред малцината български баскетболисти, докоснали се до елитната дивизия на американския колежански баскетбол NCAA. Той носи екипа на един от най-славните отбори в конференция BIG EAST отвъд Океана – Бостън колидж, след което изкарва още две години в друг първодивизионен университет – Мейн. Пътят му към сбъдването на американската мечта обаче започва от Уинчиндън – Prep School, където той калява и тялото, и характера си на победител.
Роден на 13 ноември - датата, която фигурира по паспорт за рождена на един от най-емблематичните треньори в историята на европейския клубен баскетбол Пини Гершон (истинската рождена дата на Гершон е 11 ноември, но е записан 2 дни по-късно), именно израелската икона на Макаби пръв предрича бляскавото бъдеще на Удо в професията.
Двамата работят заедно докато Гершон е селекционер на националния отбор на България (2007-2009), а Хаджисотиров е негов играч. Още тогава Пини напътства талантливия гард да избере за себе си пътя на треньор.
Вече десетилетие името на Хаджисотиров е неразривно свързано с това на Рилски спортист, а в изминалите години клубът от Самоков пренаписа многократно историята си като спечели на три пъти Купата на България (2016, 2018, 2021).
Удо е страшно добър в откриването на таланти от колежанското първенство на САЩ, които впоследствие се превръщат в суперзвезди. Само за справка: един от първите американци, които той докара в Рилски спортист – Анджело Калояро, от няколко сезона е в редиците на Макаби Тел Авив в Евролигата.
