на живо

Различните 5: Стефани Кирякова - смелостта да се открояваш

Гледайте бенефиса на ансамбъла по художествена гимнастика, Невяна Владинова и Катрин Тасева по bTV на Коледа (25 декември) от 17:00 ч.

Различните 5: Стефани Кирякова - смелостта да се открояваш

Уравновесеност, вяра, самоирония. Тези думи в най-пълен смисъл описват Стефани Кирякова - мъдростта на ансамбъла по художествена гимнастика.

Надраснала годините си многократно, едва на 20 тя гледа на живота през различна призма. Възпитана в християнските ценности, Стефи се откроява от масовката в съвременния свят. Скромна и на пръв поглед затворена, след като я опознаете, се разкрива една многопластова личност с разнообразни интереси и таланти.

За таланта да пишеш и да изливаш емоциите на хартия, за вярата, разтърсващите случки, трудностите и силата да съхраниш убежденията си в свят на изкушения – Стефани Кирякова разкрива себе си по деликатен начин, сякаш за да заяви още по-категорично кое е истински стойностното в живота.

Как тя успя да се претвори в истински небесен ангел, гледайте на Коледа (25 декември). Тогава, от 17:00 ч., bTV ще излъчи "Сън" - бенефиса на олимпийските шампионки от ансамбъла, Катрин Тасева и Невяна Владинова.

Снимка: bTV

"Аз съм единствено дете и съм израснала в необичайно, но християнско семейство. Баща ми е пастор, а майка ми по професия е неделна учителка. Може би, защото не съм имала братя или сестри, най-добрите ми приятели с годините станаха родителите ми и на тях си споделям винаги.", разказва грацията.

Родена на 5 януари 2000 г., Стефани споделя празника с най-добрия си приятел – баща й Радо Киряков.

"За мен и до ден днешен все още е непонятно как съм се появила на този свят точно на неговия 30-и юбилей като подарък – изненада детенце. Имам чувството, че оттогава досега с него сме много близки. Усещам много специална връзка с него, той ми е най-добрият приятел. Имам чувството даже, че сме един и същ човек."

"Малко е странно, но наистина мога всичко да му споделя, не бих скрила нищо от него."

Връзката между Стефи и майка й Бойка също е силна. Именно с нея обаче е свързана и най-голямата болка на "златното ни момиче".

Снимка: bTV

"Тя винаги ме е подкрепяла, винаги ми е била най-добър приятел. С нея също много съм се смяла, правили сме си много женски неща заедно."

"През 2018-a майка ми получи инсулт и следствие на това загуби говора си, подвижността на дясната си ръка. Тя все още се възстановява от това нещо, все още работи над говора си, над способността си да пише и чете и това като цяло много промени възгледа ми въобще към света. И е нещо, с което продължаваме като семейство да се борим."

"Тя беше основната причина да искам толкова много да спечелим световната титла в София, точно заради нея исках да го направим.", добавя Кирякова.

И в щастливите, и в трудните моменти Кирякова намира спасение във вярата.

"Вярата в живота ми винаги е заемала най-централно място и най-вече вярата ми в Иисус Христос, старая се да бъда непосредствена християнка, не искам просто на думи да бъда вярваща, но и на действия."

"За мен не е трудно. Аз съм такава, виждам естествено, огромна разлика в това накъде отива светът в момента и това на какво ни учат християнските ценности – за семейството, за връзките между хората, но аз съм избрала да следвам този път."

"Няма ден без някакво изпитание и няма ден, в който ти нямаш нужда от Бог или от присъствието му в живота ти. Винаги се старая да искам най-вече мъдрост от Него, за това как да постъпва."

"Винаги си напомням в някакви по-тежки моменти, че Бог никога не ни дава товар по-тежък, отколкото можем да носим и си казвам, че с Негова помощ и с това мога да се справя."

Снимка: bTV

Успокоение от силните емоции Стефани открива в голямата си страст – писането.

"Най-често върху хартия изливам емоциите, когато са много, много силни и се чудя какво е това, което изпитвам – дали е гняв, омраза, разочарование или нещо друго и не мога да разбера. Имам тази способност да се затварям вътре в себе си, когато се случи нещо такова, но когато го напиша и го излея върху лист хартия, когато го прочета цялото, най-накрая си казвам: "да, очевидно това е, което чувствах".

"Много често независимо дали пиша за нещо тъжно или за нещо весело, това, че просто изливам емоциите си върху лист хартия, ми носи вътрешно освобождение."

"Може би, когато бях на 8 нашите ми подариха едно тефтерче, което имаше малък катинар и аз просто реших, че това ще бъде дневникът ми. Тогава си мислих, че в дневника е задължително да пишеш всеки ден и дори са минавали дни, в които нищо интересно не ми се е случвало, но имам запечатано в съзнанието си, че примерно за един цял ден съм записала, че съм се подхлъзнала на заледена локва".

"През 2016-а, когато попаднах в националния отбор, продължих да пиша и първоначално просто на шега ми се роди идеята, че от тези писаници един ден може да излезе страхотна книга. Но в крайна сметка това се превърна в моя мечта, искам да издам своя собствена книга след края на спортната си кариера и искам хората да видят нещата отвътре. Искам да могат да надникнат зад блясъка, зад усмивките ни на килима, искам да могат да ни видят просто като хора, не като гимнастички с кокчета, грим и трико."

Снимка: bTV

А извън гимнастиката Стефи и съотборничките й като всички хора могат да се радват и на най-обикновените неща.

"Гледам да се радвам на малките неща. Оценяваш ги много повече, когато имаш много по-малко свободно време, дори едно изпито кафе, без да бързаш за някъде, може да ти донесе радост."

Радост на Стефи носи и четенето на книги, което й помага подредено да излива мислите си и на лист хартия.

Снимка: bTV

"Спомням си, че в училище ни даваха от задължителни списъци през лятната ваканция разни книги, но тогава за първи път започнах да си налагам да чета книги, но сега мога да направя разликата какво е да четеш нещо, което ти е интересно и нещо, което просто някой ти е казал да прочетеш."

"Със сигурност първата книга, която отворих е била Библията. Все пак тя е Книгата на книгите и е книга за цял живот. Не е просто да я прочетеш и да кажеш "тази съм я чел, знам я". Всеки път, когато минаваш през нея, откриваш нови и нови неща, нови мъдрости за живота."

С времето Стефани продължава да трупа мъдрост, а с нея и да бъде пример. В свят на суетата тя не блести с кич, тя грее и оставя отражение върху всеки, пожелал да я опознае.  

Гледайте бенефиса на ансамбъла по художествена гимнастика, Невяна Владинова и Катрин Тасева по bTV на Коледа (25 декември) от 17:00 ч.