Всеки пази в сърцето си един пример, един учител, един треньор, който е променил начина му на мислене, живота му. Със сигурност много от волейболистите, докоснали се до Стефка Великова, са научили своя урок - как да бъдеш добър в свят, който трудно приема положителните хора. Урокът, на който можем да сложим заглавие - „Олимпиец“ Плевен.
Преди година в катастрофа по пътя Плевен – Ловеч Стефка Великова и двамата нейни волейболисти Симеон Симеонов и Калоян Минков загинаха. Антонио Йорданов е бил техен съотборник и възпитаник на плевенския клуб. И до днес си спомня с тъга за този ден.
„Със сигурност една година е малко време, трябва повече време да мине. Мони и Калоян също ми бяха близки, но това е… Трябва да продължим напред. Много тежка година измина, приоритет номер едно беше да стабилизираме клуба. Децата да продължат да тренират. Мисля, че мога да кажа, че година по-късно клубът си функционира.“, спомня си Антонио, който е треньор в школата на тима.
Година след смъртта на президента и треньор на Олимпиец Плевен, от клуба организираха първия турнир на приятелството.
„Тя това искаше. Тя винаги е искала залата да е пълна, децата да имат мачове, контролни, официални. В случая в този турнир имаше и международно участие, което показва, че нещата могат и ще се случват и занапред. Никога не е търсила спортните резултати, тя никога не е правила нещо на всяка цена. През цялото време – от основаването на клуба досега – на нея целта ѝ е била тези деца да се учат на колектив, тези деца да се изграждат като хора, като характери и да са в залата, да не са на улицата.
Но, пак казвам, – това е животът, ние трябва да се борим и да продължава животът. Нашият живот ще продължи. Тъгата и мъката си е в нас, но ние нямаме избор да стоим и да бездействаме, защото съм сигурен, че, ако от някъде ни е гледа и въобще има някакъв друг живот, свят, тя би искала точно това да правим. Изпитвам една гордост към баща ми, че намери сили, намери мотивацията и желанието в себе си това нещо да бъде продължено.“, коментира баскетболистът и син на Стефка Великова – Асен.
С тежката задача да превъзмогне болката и да я превърне в мисия: продължаване на делото на Стефка Великова и „Олимпиец“ Плевен се заема нейният съпруг – баскетболната легенда Дарин Великов.
„Какво е за мен „Олимпиец“ ли? Ами… семейство. То така беше създадено, такава беше идеята в началото. Това се предаде на родители, на състезатели. Мога с пълно основание да кажа, че това, което направих след случилото се със Стефка, ми помогна страшно много. Намерих някаква мисия, намерих някаква цел. Нещо, с което да превъзмогна и аз нещата. Не можех да оставя 100 – 120 деца на улицата. Този клуб е направен с толкова любов, с толкова усилия. С толкова ентусиазъм. Нейната визия беше ясна: любов, приятелство. Отношения… В името на Стефка. Така ще бъде. Това ще бъде „Турнир на приятелството – Стефка Великова.“, споделя Дарин Великов.
В първото си издание турнирът показа ясното послание – волейболът е много повече от игра.
„Имахме награда за MVP, който определяха треньорите, съдиите. Това беше едно прекрасно момиче от Марица. При получаването на наградата тя даде наградата на едно от най-малките ни деца от клуба. Без никой да й е казал. Това говори за много висок морал. Между децата лъжи не вървят.“, разказва президентът на „Олимпиец“ - Дарин Великов.
Треньорът в детско-юношеската школа – Антонио Йорданов, признава, че именно спортът е бил лек срещу болката от смъртта на Стефка Великова и двамата волейболисти на „Олимпиец“:
„Спортът като цяло си е някакъв вид терапия, да се откъснеш от ежедневието. Да не мислиш за нищо друго. За децата е също. На тях им беше доста трудно, тъй като след случката не подновихме веднага тренировките. Децата бяха зажаднели за спорт.“
В Олимпиец се надяват да продължат примера на Стефка Великова и децата да бъдат възпитавани, че не е важна победата на полето, а тази в сърцето: да бъдеш добър човек.
