Бившият капитан на националния ни отбор по волейбол и ас на Хебър Тодор Алексиев спира със спорта. Ветеранът го направи с отворено писмо, публикувано на официалната страница на "тигрите" във Fаcеbook.
Ето какво написа големият посрещач:
"От една нова страна на мрежата!"
Да поговорим за истинския смисъл на спорта: отвъд рекордите - лични и отборни - отвъд медалите, класиранията. Отвъд славата.
За връзката между физическото и духовното. Аз съм един човек, състезавал се в 13 клуба, в 7 държави, изиграл хиляди мачове на национално и клубно ниво. Капитан на националния отбор на България.
Снимка:
cev.eu
Животът и тялото ми бяха благосклонни към мен - дадоха ми отсрочка да направя това изявление едва сега. И макар човешките ни физически възможности да са огромни, те не са неизчерпаеми.
Днес с много тъга, но без капка съжаление осъзнавам, че вече не съм в същото състояние да отговарям на непоколебимия стандарт за съвършенство, който професионалният волейбол и аз изискваме.
На спорта отдадох не само тялото, но и сърцето, и душата. Бяха часове, дни и години, посветени на взиране в бялата мрежа. Но аз знам, че в онова пространство - между стремежа да постигнеш най-високите си цели и да наскачаш себе си - е мястото, където истинските магия и величие на живота се случват в действителност.
Снимка:
Lap.bg
На волейбола - благодаря, че ме научи да работя за онова, което искам. Че не винаги можеш и следва да побеждаваш.
Че през цялото време ме подготвя за нещо повече от това да бъда само състезател. Чрез волейбола узнах какво значи да гориш в нещо, какво е здрава работа и концентрация.
Благодаря, че волейболът ме моделира и превърна в един човек, изпълнен с уважение, труд, упоритост, смирение, търпение и копнеж за неспирен растеж.
От мухлясалите общежития и зали, в които играх като дете, до най-великите спортни съоръжения на света - волейболът ми позволи да ги видя и да оценя различни култури, религии, националности и общества, които са способни да се обединят, за да играем играта, която всички обичаме.
Благодаря, че волейболът ми даде шанс гордо да нося тениската с герба на моята страна на гърдите си. Благодарение на нея имах шанс да бъда в един отбор с някои от моите герои, но също и да споделя терена с някои от най-добрите волейболисти, играли на нашата земя. Хора, които имам честта да наричам приятели.
Снимка:
Lap.bg
Но преди всичко благодаря, че волейболът ме научи как да бъда мъж на терена и извън него, че ме оформи като по-добър човек.
В древна Олимпия не издигали статуи на победителите. Издигали статуи на хората, направили един човек победител.
За мен ще бъде трудно да го изпълня, но посвещавам това писмо на всички останали свои учители – на треньорите, на мениджърите, на съотборниците, на спонсорите, на родителите и семейството ми, формирали ме като човек, на феновете, на медиите, на неверниците, на критиците, но най-вече на онези, пред които съм най-голям длъжник – на децата ми.
Снимка:
fivb.com
