на живо

"Вече не съм съвършен": Тодор Алексиев спира с волейбола

Това писмо е най-вече на онези, пред които съм най-голям длъжник – на децата ми, пише бившият капитан на България

fivb.com
 

Бившият капитан на националния ни отбор по волейбол и ас на Хебър Тодор Алексиев спира със спорта. Ветеранът го направи с отворено писмо, публикувано на официалната страница на "тигрите" във Fаcеbook.

Ето какво написа големият посрещач:

"От една нова страна на мрежата!"

Да поговорим за истинския смисъл на спорта: отвъд рекордите - лични и отборни - отвъд медалите, класиранията. Отвъд славата.

Снимка: cev.eu
За връзката между физическото и духовното. Аз съм един човек, състезавал се в 13 клуба, в 7 държави, изиграл хиляди мачове на национално и клубно ниво. Капитан на националния отбор на България.

Животът и тялото ми бяха благосклонни към мен - дадоха ми отсрочка да направя това изявление едва сега. И макар човешките ни физически възможности да са огромни, те не са неизчерпаеми.

Днес с много тъга, но без капка съжаление осъзнавам, че вече не съм в същото състояние да отговарям на непоколебимия стандарт за съвършенство, който професионалният волейбол и аз изискваме.

Снимка: Lap.bg
На спорта отдадох не само тялото, но и сърцето, и душата. Бяха часове, дни и години, посветени на взиране в бялата мрежа. Но аз знам, че в онова пространство - между стремежа да постигнеш най-високите си цели и да наскачаш себе си - е мястото, където истинските магия и величие на живота се случват в действителност.

 

На волейбола - благодаря, че ме научи да работя за онова, което искам. Че не винаги можеш и следва да побеждаваш.

Че през цялото време ме подготвя за нещо повече от това да бъда само състезател. Чрез волейбола узнах какво значи да гориш в нещо, какво е здрава работа и концентрация.

Благодаря, че волейболът ме моделира и превърна в един човек, изпълнен с уважение, труд, упоритост, смирение, търпение и копнеж за неспирен растеж.

От мухлясалите общежития и зали, в които играх като дете, до най-великите спортни съоръжения на света - волейболът ми позволи да ги видя и да оценя различни култури, религии, националности и общества, които са способни да се обединят, за да играем играта, която всички обичаме.

Снимка: Lap.bg
Благодаря, че волейболът ми даде шанс гордо да нося тениската с герба на моята страна на гърдите си. Благодарение на нея имах шанс да бъда в един отбор с някои от моите герои, но също и да споделя терена с някои от най-добрите волейболисти, играли на нашата земя. Хора, които имам честта да наричам приятели.

Но преди всичко благодаря, че волейболът ме научи как да бъда мъж на терена и извън него, че ме оформи като по-добър човек.

В древна Олимпия не издигали статуи на победителите. Издигали статуи на хората, направили един човек победител.

Снимка: fivb.com
За мен ще бъде трудно да го изпълня, но посвещавам това писмо на всички останали свои учители – на треньорите, на мениджърите, на съотборниците, на спонсорите, на родителите и семейството ми, формирали ме като човек, на феновете, на медиите, на неверниците, на критиците, но най-вече на онези, пред които съм най-голям длъжник – на децата ми.