Шведският нападател Златан Ибрахимович реши да прекрати кариерата си това лято. Преживял е толкова много, че може да напише още една книга.
Легендата имаше бурна спортна кариера, но се сблъсква и с много проблеми в личен план, а един от най-трудните епизоди в живота си описва в книгата "Адреналин: Моята неразказана история", където откровено говори за смъртта на брат си Сапко. За съжаление той почина на 42-годишна възраст от левкемия и това опустоши Златан.
Той е посветил една от татуировките по тялото си на него. "Татуирах на ръката си рождената дата на брат ми, който почина на 42 г. - 30 април 1973 г. Левкемията ни го отне само за 14 месеца. Не искам повече да мисля за бъдещето и се концентрирам само върху този момент, към настоящето", пише в книгата си шведският нападател.
"Опитвам се да не губя нито секунда и се опитвам да бъда възможно най-близо до синовете си и да прекарвам време с тях и с хората, които обичам, защото знам, че животът лети и че един медицински преглед е достатъчен, за да промени всичко завинаги", тъжен е Ибра.
"Когато попитах Сапко как е забелязал първите симптоми, той ми сподели, че вървял по улицата и изведнъж започнал да се чувства странно, все едно потъва в тротоара.
Имал чувството, че е под вода, не можел да диша. Отиде веднага в болницата и се подложи на редица изследвания. Лекарят се обади на баща ми и му каза всичко. Попита го какъв вид левкемия е и получи отговор "агресивен".
Сапко започна терапия, но състоянието му се влошаваше все повече и повече. Върнах се от Париж, играех в ПСЖ и го намерих подпухнал, без коса, трудно се движеше. Беше ми много трудно да го гледам в това състояние. Не бях готов. Пиеше куп лекарства, за да се почувства по-добре, но беше само за кратко. Татко го заведе до банята и след това се върна във всекидневната и ми призна за първи път: "Няма надежда".
Не можех да дишам, дори не можех да преглътна. Ама как!? Сапко ми даваше надежда, а татко ми я отнемаше... С цялата физическа сила, която имах, с всичките пари, имах милиони, с всичките познати, не можех да направя нищо, за да помогна на брат ми. Чувствах се напълно безсилен, като абсолютна нула. Бях унищожен", шокира Златан в изповедта си.
"Състоянието му се влоши още повече, заведохме го пак в болница, но той остана там само седем дни. Не му хареса. Баща ми беше изтощен от болката и грижите. Беше до него 24 часа в денонощието повече от година. Не се отделяше от него и за минута. Отслабна, не можеше дори да го вдигне, макар че Сапко вече беше лек като перце. Принудиха го да го върнат в клиниката. Тръгвам към клиниката с баща ми.
Сапко вече е в кома. Диша неравномерно. Татко ми обяснява,че интервалите между едно дишане и друго се удължават. Седя в долната част на леглото, но ми е трудно. Искам да гледам брат ми, не мога..., само слушам как дъхът му се удължава. След 15 минути татко казва: "Ето, свърши... Вече не диша".
Той ме чакаше да дойда и после почина, искаше да съм там, до него. Абсолютно съм убеден в това. Спах до късно, закусвах без да бързам, но той ме чакаше. Едва когато пристигнах, след десетина минути, брат ми пое последния си дъх. Татко става да го покрие с чаршаф, а аз го спирам: "Не, не го пипай. Нека някой друг го направи."
Не мога и не искам да да призная, че го няма. Беше твърде малък, беше ми брат. Ден след погребението се върнах на гроба и плаках цял ден - от сутринта до вечерта", пише още Златан в автобиографията си.
рак кома книга баща брат погребение златан ибрахимович смърт изповед сълзи
