Една година след смъртта на легендата Синиша Михайлович, съпругата му Арияна проговори за живота след 16 декември 2022 г.
Синиша се бори смело с най-трудния съперник до самия край, но след малко повече от три години борба той почина от рак миналия декември.
"В началото беше ужасно. Усетих го вкъщи, навсякъде... Тогава реших да живея, да не падам. Нико, най-малкият син, ме виждаше сама и питаше кога ще излизам. Тогава се обградих с приятели, гледах да не ме виждат тъжна. Усмивките ми бяха насилени. Със Синиша в сърцето. Той винаги ще бъде там, докато съм жива. Ще го намеря отново...", споделя Арияна в голямо интервю за италианското списание Chi.
Тя срещна негативни коментари и обясни как е реагирала на тях.
"Някои ме видяха да пия аперитив, имаше и такива, които ме съдиха, защото се обличам по определен начин... Но те не са на моето място. Съдете ме, не ме интересува! Имам брат, който страдаше от депресия. Аз самата рискувах да изпадна в такова състояние. Не мога, не можех, не трябваше... Трябваше да започнем отначало, Синиша би искал това. Но липсва, като въздух.
Близо четири години прекарах по болници. Съпругът ми претърпя две трансплантации на костен мозък и с нетърпение очаквах всеки тест да мине и резултатите да са добри. Едно е да говориш за болка, друго е да я изпиташ.
Седмица преди да почине, съпругът ми пробяга 10 километра, а аз мисля за депресия...? Не! Синиша беше роден боец, устоя смело до последния момент. Той загуби едва последния рунд, точно когато всички се надявахме да спечели мача и всичко да е наред. Семейството беше с него, не се разделиха, доживя да стане дядо... Продължавам да живея за децата си.
Имах късмет: никой не ме разочарова. Отначало се затворих, не говорех с никого... Само семейството ми беше там. Чета какво ми пишат хората в социалните мрежи. За съжаление не можете да направите нищо по въпроса.
Ние сме като онези матрьошки. Всички спират на първия слой, но не влизат вътре, не знаят какво всъщност се случва. Първите месеци бяха ужасни. След това сложих бронята", неутешима е г-жа Михайлович.
Обикновено прекарваха ваканциите си във вила в Порто Черво, Сардиния. През лятото на 2023 г. всичко беше различно.
"Тъжно, меланхолично лято. Пристигнахме в Сардиния през втората половина на юни. Когато отворих вратата на къщата, видях неговите обувки, дрехи... Спрях, все едно някой ми удари шамар. Къщата все още мирише на пурата, която изпуши на терасата. Понякога пиеше там и грапа (гроздова ракия).
През летния период винаги говорихме за това къде ще работи Синиша.
Сега промените липсваха за първи път. Всичко това "първи път" носи някаква болка. Усетих присъствието му, сякаш седеше на леглото до мен... Тялото му ме защитаваше, сякаш наистина беше там", казва Арияна Михайлович.
Синиша Михайлович почина на 16 декември 2022 г. на 54 години след дълга битка с левкемия. Най-голямата му опора през цялото време е съпругата му Арияна, с която са щастливо женени от 1996 г.
Двамата имат 5 деца от съпругата си Ариана - Виктория, Вирджиния, Мирослав, Душан и Никола. През 2021 г. дъщеря му Вирджиния го дари и с внучка на име Виоланте.
Бляскавата кариера на Михайлович като футболист премина през Борово, Войводина и Цървена звезда в родината му и продължи в Италия, където носи екипите последователно на Рома, Сампдория, Лацио и Интер. Отбелязва 66 гола в общо 426 мача.
Със Звезда спечели Купата на европейските шампиони (КЕШ) през 1991 г. Той е двукратен шампион на Сърбия с белградския гранд - през 1990/1991 и 1991/1992. Триумфира в Серия "А" с Лацио (1999/2000) и "Интер" (2005/2006). Има 4 Суперкупи на Италия - по 2 с Лацио и Интер. С римските "орли" завоюва и Купата на носителите на национални купи (КНК) през 1999-а.
Като треньор води Болоня, Катания, Фиорентина, Сампдория, Милан и Торино.
Има кратък престой начело на португалския Спортинг Лисабон. Селекционер е на Сърбия между 2012 и 2013 г. Избиран е за треньор №1 в страната си за 2019 г.
