Разтърсваща изповед на футболната легенда Тиери Анри. Французинът призна, че може би през цялата си кариера е бил в състояние на депресия, което умело прикривал. Анри сподели, че по време на пандемията с коронавирус, когато беше начело на канадския Монреал, плакал ежедневно, защото останал далеч от семейството си.
В интервю пред Стивън Бартлет, великият нападател намекна, че причината за депресията е травма от детството, когато не бил оценяван от баща си и не усещал обичта му.
"Сигурно съм бил в депресия през цялата си кариера. Знаех ли го тогава? Не. Направих ли нещо по въпроса? Очевидно не, но по определен начин се бях адаптирал. Лъжех много дълго време, защото обществото не беше готово да чуе това, което имах да кажа."
"Всичко дойде изведнъж, особено по времето на Ковид. Аз го знаех и преди, но лъжех себе си. Уверявах се, че тези чувства не стигат твърде далеч и си слагах маската. Но когато вече не си футболист, не може да си слагаш маската. Склонни сме да бягаме, вместо да се изправим пред проблемите си. Това е, което правим през цялото време. Опитваме се да останем заети, опитваме се да избегнем проблема или да не мислим за него."
"Случиха се нещата покрай пандемията и аз запитах „защо бягаш, какво правиш?“ Бях изолиран и да не мога да виждам децата си в продължение на една година беше трудно. Дори няма нужда да обяснявам това. Трябваше да ми се случи нещо подобно, за да разбера уязвимостта, емпатията, плача. Разберете, че емоциите са си емоции. Гневът е нормален, но не се ядосвайте. Ревността е нещо нормално, но не ревнувайте. Плачех почти всеки ден без причина, сълзи течаха. Не знам защо, но може би са чакали много дълго време... Не знам дали това трябваше да излезе наяве. Беше странно, но в добрия смисъл. Имаше неща, които не можех да контролирам и не се опитвах."
"От малък ти казват „не бъди такъв, не показвай, че си уязвим. Ако плачеш, какво ще си помислят другите?“. Плачех, но всъщност плачеше младият Тиери. Той плачеше за всичко, което не получи като малък."
"Когато бях малък, не срещах много любов, привързаност, прегръдки. Когато баща ми ме е взел на ръце за първи път, казал: „Това бебе ще стане невероятен футболист“. И от този момент бях програмиран да успея."
"Един ден, когато бях на 13, спечелихме един мач с 6:0 и вкарах и шестте гола. Познавах излъчването на баща ми и можех да разбера дали е щастлив, или не. Пътувахме с колата и вътре цареше тишина. Чудех се дали да говоря, или да мълча. Такива бяха нещата между нас. Той ме попита: „Доволен ли си?“. Чудех се дали трябва да отговоря, но казах „да“. Той отвърна: „Да, но не трябва да бъдеш, защото пропусна този гол, това центриране". Пристигнахме в къщата на майка ми и аз влязох с наведена глава. Тя попита дали сме загубили. Често ситуацията беше такава."
Thierry Henry "I know it sounds stupid, but don't be afraid to make mistakes. It stops a lot of players.
— Football Tweet (@Football__Tweet) January 4, 2024
My goal against Man Utd. So many people ask 'why did you do that?'
It was because I knew that at Highbury I could do whatever I wanted.” pic.twitter.com/F9yXAobivp
В славната си кариера Анри има 360 гола в 794 мача на клубно ниво. Той носи екипите на Монако, Ювентус, Арсенал, Барселона и Ню Йорк Ред Булс. Отбеляза 51 попадения в 123 двубоя за Франция. Той е първенец на Франция с Монако (1997), двукратен шампион на Англия с Арсенал (2002 и 2004), както и на Испания с Барселона (2009 и 2010). Спечели Шампионската лига с каталунците през 2009 г. Световен (2006) и европейски шампион (2000) с Франция.
