Тайната на Крал Ерик, която никой не научи
Той носеше пиратска шапка, водеше Брест към най-големите успехи в историята му и караше играчите си да вярват, че няма невъзможни битки. Никой обаче не знаеше, че най-тежката от тях Ерик Рой води сам.
Докато извеждаше отбора на терена, той едновременно се бореше с рак, който лекарите бяха открили твърде късно. И до последния възможен момент избра да остане там, където се чувстваше най-жив - край футболния терен.
На 17 юни 2026 г., на 58 години, Рой почина след дълга битка с рак на панкреаса. Само че футболният свят разбра за тежкото му заболяване едва след смъртта му.
Рой пое Брест в началото на 2023 г., когато отборът се бореше за оцеляване. Остана в елита. Година по-късно направи нещо немислимо - изведе клуба до третото място в Лига 1 и за първи път в историята му до Шампионската лига. Беше избран за треньор №1 във Франция.
Само дни след назначението си Рой разбрал, че има рак на панкреаса в четвърти стадий с метастази. Лекарите били категорични, че излекуване няма. Оставал въпросът колко време му остава. Предложили му да напусне Брест и да се върне в Ница при семейството си.
„Не искаше хората да го съжаляват“, разказва спортният директор Грегори Лоренци. Самият той бил един от малкото хора в клуба, които знаели истината.
Рой продължил да работи, докато преминавал през тежка химиотерапия. Влизал в болницата през задните входове, за да остане всичко в тайна. Понякога медицинският персонал буквално го изнасял заради слабостта му. След процедурите носел инфузионна помпа, скрита под палтото.
Пиратската шапка, превърнала се в негов символ в Брест, също имала своята тайна. Заради химиотерапията той започнал да губи косата си и съпругата му Летисия предложила шапката като начин да прикрие това. Играчите виждали, че Рой отслабва. Някои подозирали, че е болен, но от уважение не питали. Той сам не искал да говори.
„Ако не ни казваше, това означаваше, че смята, че така е най-добре. И ние просто продължихме да се борим за него“, спомня си Ромен дел Кастийо.
Рой казал истината само на няколко души. Един от тях бил капитанът Пиер льо Мелу. Двамата се срещнали на вечеря, уж за да говорят за футбол. Там Ерик разкрил диагнозата си и го помолил да пази тайната.
През сезон 2024/25 Брест играеше в Шампионската лига, а Рой продължаваше да води отбора между мачовете и болницата. В крайна сметка клубът стигна до плейофите, където отпадна от бъдещия шампион ПСЖ.
„Спасявайки клуба, той спаси и себе си“, казва дъщеря му Виктория-Роуз.
В последните месеци Рой вече едва се движел. През пролетта на 2026 г. събрал лидерите на съблекалнята и им казал, че е сериозно болен. Не назовал диагнозата.
В края на сезона все още мечтаел да се върне за новия.
В дома си в Ница прекарвал часове в градината с дъщеря си, слушайки птиците. Тя му правела масаж всеки ден - техният малък ритуал, останал от детството. „Обещах да разкажа историята му, когато свърши“, казва Виктория-Роуз.
Последният му разговор с Летисия е като тиха раздяла. Седели в градината, когато Ерик ѝ казал:
„Това е последното ми лято на Земята.“
Тя не го излъгала. Само го целунала по челото.
На 17 юни той си отишъл. Точно 31 години след сватбата си с Летисия.
Десетки негови настоящи и бивши играчи прекъснали почивката си, за да бъдат на погребението.
А Брест продължи без него. Преди първия домакински мач играчите излязоха с „Крал“ вместо фамилните си имена на екипите. Летисия и дъщеря му пуснаха символично топката в игра.
И от трибуните отново се чу името му.
„Когато излизаме на терена, играем за него. Той е нашата сила. Не бива да пропиляваме наследството му“, казва Уго Магети.
Изберете BTVsport.bg като любим източник в Google
