„Стоях всеки ден в болницата“: Луис Енрике разплака целия свят!
Болката, която не минава
Понякога зад най-силните хора стоят най-тихите и най-болезнени битки... Такъв е случаят с Луис Енкире.
В събота вечер, 30 май, испанецът ще поведе своя ПСЖ към втора европейска корона. Битката с Арсенал на "Пушкаш Арена" може да гледате пряко в ефира на bTV Action от 19:00 часа. Специалното ни студио започва два часа по-рано - точно в 17:00.
Зад успехите, трофеите и силния характер му обаче има болка, която никога няма да си отиде...
Болката за дъщеря му Сана. Откровено за нейната загуба той говори преди близо две години в документалния филм „Нямаш никаква шибана идея“.
Вече не става дума за футбол. Не са важни мачовете, напрежението или конфликтите в съблекалнята. Това е история за едно семейство, което преживява немислима болка и въпреки всичко намира сили да продължи напред.
През март 2019 година 9-годишната Сана е диагностицирана с остеосарком - рядък и тежък рак на костите. По това време Луис Енрике е начело на националния отбор на Испания. Новината го заварва в Малта, където тимът трябва да играе квалификация за Евро 2020. Само за миг светът му се срива.
Той пропуска няколко мача, а малко по-късно напуска поста си, за да бъде до детето си. И е до нея до самия край. Всеки ден. В коридорите на болницата. С надежда, с молитви, със страх... като всеки баща, който би дал живота си, за да спаси детето си.
На 29 август 2019 г. Сана губи битката.
Но това, което докосна най-силно хората в думите на Луис Енрике, не беше само мъката. А любовта, с която говори за нея и до днес.
„Говорим за нея всеки ден, смеем се и си я спомняме. Смятам ли се за късметлия или за прокълнат? Смятам се за късметлия. Сана живя с нас девет прекрасни години.“
Тези думи казват всичко. Вместо да живее единствено с болката от загубата, той избира да живее с благодарността, че е имал дъщеря като нея. Избира да пази усмивката ѝ жива.
Особено емоционален е моментът, в който разказва за майка си, която не искала да държи снимки на Сана у дома, защото болката била прекалено голяма. А той ѝ казал:
„Мамо, трябва да сложиш нейна снимка. Тя е жива. Не физически, но с душата си. Сигурен съм, че още ни гледа.“
Трудно е да останеш безразличен пред подобни думи. Няма поза, няма показност. Само една огромна бащина любов, която не е изчезнала дори след смъртта.
След трагедията светът на футбола също застана до него. Играчите, медиите, феновете – всички мълчат пред болката на едно семейство.
Днес Луис Енрике продължава напред заедно със съпругата си Елена и двете им деца – Пачо и Сира. Но Сана остава част от тяхното семейство всеки ден.
