Страст. Плам. Мелодичност. Казват, че италианският футбол има различна нотка в себе си, която го прави уникален. Може би точно това ме накара като дете да се взирам в калчото по Ефир 2. Незабравимият дрибъл на Джордж Уеа, магията на Давид Трезеге, финесът на Франческо Тоти, хитростта на Филипо Индзаги. Не изисква много да се влюбиш в Италия и футбола й. Вече като зрял човек имах възможността да осъществя бленувано пътешествие - калчо уикенд. Пулсът тук се измерва в голове, точки и шоуто по трибуните.
РИМ
Всичко започна от столицата Рим. С Рома - Сасуоло. Не за първи път съм на това съоръжение, но винаги ме кара да настръхна, да усещам пеперудите в стомаха. Сякаш не ми предстои футболен мач, а съм тийнейджър, който ще види любимата си за първи път и се надява срещата да завърши с целувка. Влюбването в Олимпико е гарантирано, независимо дали изобщо харесвате Рома или Лацио.
Домакините отново са се подготвили със забавления за присъстващите. Всеки желаещ може да играе джаги, дартс или да се включи във футболен куиз с награди. Всичко това пред входовете на стадиона.
Футболен празник. Клишето в този случай е изпълнено със смисъл. И този празник се прехвърля на трибуните. Толкова много деца, съпровождани от майките и бащите си, отдавна не бях виждал на мач. Всеки "въоръжен" с шал и фланелка на Рома.
От Рома знаят как да използват като реклама и всеки един свой известен почитател. Така е и с фронтмента на Монескин - Дамиано Давид. При подгряването преди двубоите песни на групата ехтят на Олимпико.
Обичта на "джалоросите" към Жозе Моуриньо е безгранична. Хубав, лош, португалецът умее да влиза под кожата на водените от него отбори. Така е направил и с феновете на Рома, които го боготворят и отсъствието му от пейката заради наказание ги провокира двойно по-силно да скандират името му.
Стадионите в Италия са място, на което музиката и футболът вървят ръка за ръка. Рома е от отличните примери, където парчета с ретро дъх, но със символика за клуба, звучат не само от колоните, но и от гърлата на всеки един фен. Химнът в изпълнение на Антонело Вендити и тифозите може да докосне всеки футболен фен (разбира се с изключение на тези на Лацио). В такива моменти просто застиваш и слушаш в захлас. Като малко дете.
Мачът е злополучен за Рома и загубата с 3:4 от Сасуоло е първа като домакин от ноември насам.
МИЛАНО
С помощта на добре развитата железопътна мрежа на Италия разстоянието Рим-Милано се взима на един дъх. И как да е другояче във влак, който развива 300 км/ч. Чистота, удобни седалки, безжичен интернет, контакти до всяко място и вендинг машини с голям избор за напитки и неща за похапване. Да спра дотук, защото ще излезе, че у нас нямаме същите страхотни условия, а хваля Италия.
В Милано мисията е една - посещение на последния мач за кръга Милан - Салернитана. Още през деня в центъра сноват безброй хора, стиснали торбичка от фен магазина на Милан. Насочих се натам, за да стана поредния, влял в клубната каса. Не беше изненадващо, че в него имаше и българи. И че имаше огромен наплив от клиенти. Тръпката да стане време за двубоя вече избива с постоянно поглеждане към часовника.
До Сан Сиро с лекота се стига с метро. А около стадиона ври и кипи. Заведения в каравани с охота разпродават сандвич след сандвич, а желаещите да се запасят с шалче или фланелка на отбора в последния момент също имат изобилие от избор по щандовете.
Бързам да стигна до мястото си, отпечатано на билета. Нямам търпение да видя с очите си що е то Сан Сиро и защо толкова хора се прехласват по него. И има защо. Разбирам всеки един от тях.
На трибуните градусите се вдигат с обявяването на състава и последвалото пускане от диджея на "Freed from desire". Песен, която червено-черната общност превърна в емблематична през шампионския сезон. Треньорът Стефано Пиоли бива възпят с "Pioli's on fire".
Стадионът е съвсем различен от Олимпико по много показатели. Най-отчетливата разлика е формата. Сан Сиро е като Колизеума. Това създава усещането, че си надвиснал над играчите, готов да смачкаш съперника и да вдигнеш на ръце любимците си. По подобие на Рим, и в Милано децата са навсякъде.
Културата на привържениците не се изчерпва с някоя цветуща ругатня по адрес на съдията или играчите, типично за нашите ширини. Малки и големи, мъже и жени, дискутират ситуациите на терена с елемент на анализ дори от тактическо естество.
Въпреки разочароващия реузлтат - 1:1 със Салернитана, южната трибуна не спира с песните. Атмосфера, способна да вдигне всеки на крака. Настръхваш, усещаш адреналин сякаш ще скачаш с бънджи. А просто скачаш на едно място, въвлечен от останалите наоколо и песните им.
Организацията и след мача е на топ ниво. Въпреки че на трибуните има 71 000, изтеглянето от стадиона с метрото отнема не повече от 10 минути. Влакче на всеки 3 минути очаква феновете, чакащи пред входа на метростанцията. На следващия ден остана време за посещение и на клубния музей в т.нар. "Каза Милан" - централата на отбора, намираща се на няколко километра от стадиона.
Богатата история на Милан позволява заигравката с различни моменти от миналото – артикули от създаването на клуба през макет на хеликоптера, с който Силвио Берлускони представя отбора за новия сезон.
И стигаме до залата с трофеите, с които Милан е отрупал витрините си като до скоро това беше най-титулуваният клуб в света преди Реал Мадрид да нареди поредицата от трофеи в Шампионската лига. Кратки видеа припомнят на преминаващите емблематични моменти от финалите в Шампионската лига.
