В гилдията на спортните журналисти в България пред името на Ефрем Ефремов никой не остава безразличен. Име, което буди емоции. Положителни. Човек, с който никога не ти стига времето.
Защото ти се иска да си говорите още и още. И най-вече, защото ти се иска да го слушаш в захлас.
Отново и отново.
Ефо, както е известен сред нас – спортните журналисти, а и сред своите верни приятели от буйната младост, е неизчерпаем извор на истории. Коя от коя по-вдъхновяваща.
Ефо обаче е и учител за повечето от нас. В буквалния смисъл на думата.
Защото няма човек, минал през Факултета по журналистика и масови комуникации, който да не е останал докоснат от мъдростта му.
Имам огромната чест и привилегия в епизод №81 на спортния подкаст на bTV – „За спорта без клишета“, мой събеседник да бъде именно той – проф. д-р Ефрем Ефремов.
Чакам го, за да си говорим за НБА, за нашето супер момче в Лигата отвъд океана – Александър Везенков и за професията ни, която се променя с всеки следващ ден.
Ценностите в нея – остават ли?
Приготвил съм и този въпрос към професора, който вече има зад гърба си над 40 години журналистически и над 30 години академичен стаж.
Започва на майтап да пише текстове в библията на спортния печат в България през 80-те години на миналия век – седмичникът „Старт“ и докато се усети вече вътрешно се е простил с мечтата да стане археолог.
Вместо това, отдава живота си на журналистиката, а от 1991 г. става преподавател във ФЖМК.
Снимка:
Евгений Милов
За Ефо има неща, които са постоянна величина.
Като например четиримата му най-добри приятели от детските години: Росен Барчовски, Слави Матакиев, Филип Цанов-Фиката и Александър Чакмаков.
Като гледането на CNN през нощта и заспиването призори, когато такива като нас вече отиват на работа. Като капучиното с цигара, плюс Кола Zero.
И като НБА – убийствената страст на Ефо от десетилетия, която няма никакви изгледи да утихне в душата му.
Там пък вече двамата имаме допълнителен мотив – Везенков.
Снимка:
Евгений Милов
И страшно съм любопитен да разбера от човека, който има зад гърба си отразени 17 All Star Games на живо, какви са шансовете на един българин да пробие през желязната порта на необятния, напълно различен и нямащ нищо общо свят с този, в който ние живеем в Европа.
„Не съм и сънувал, че след Глушков отново българин ще играе в НБА. Още когато Сашо подписа през лятото обаче у нас се създадоха очаквания, че ето го - влиза и вкарва 20-30 точки, с което ги убива“, разказва ми Ефремов.
Той има щастието да контактува отблизо в годините с най-големите суперзвезди в НБА и на американския спорт. Пред очите му са поредица от триумфи и провали на таланти, уж обречени да бъдат на върха.
Да стигнеш до признание в НБА, когато не си американец, а чужденец, при това с престъпно бял цвят на кожата, това не е по силите на всеки. Но проф. Ефремов тук е категоричен:
„Аз много вярвам в Сашо. Първо, заради баскетболния му интелект, който е безспорен. И второ, заради изключителната му работна етика. На него ако му кажат, че трябва да тренира по 10 часа без прекъсване, ще тренира по 10 часа без прекъсване.“
Според Ефо, играчите в НБА са с коренно различен манталитет от европейския.
И досега в историята няма европеец, който да е открил кратък път към това да спечели уважението им:
Снимка:
Reuters
„НБА е нещо съвсем различно. Наистина няма европеец, който да е пробил още през първата си година. Всичко е толкова, толкова различно: от тренировка, до начина на живот, до съотборниците. Да не забравяме, че съотборниците ти там са хора, които в 90% са дошли от гетата.“
Повече от сигурно е, че трудностите по пътя на Везенков едва сега предстоят, но добрата новина е, че по същия този път са минали две от сегашните звезди в НБА - Лука Дончич и Никола Йокич, извел Денвър до шампионската титла.
„В НБА на белите не гледат особено добре. Особено тези, които не са минали през университетите. Дори суперталанти като Дончич и Йокич не успяха да се наложат през първия си сезон“, споделя Ефрем и допълва още по-откровено:
