Треньорът на "Базел" Урс Фишер - грозното пате на швейцарския футбол

Като играч никога не го е правил. Като треньор той два пъти е бил на прага, но и двата пъти без успех. Днес на 50-годишна възраст наставникът на „Базел” Урс Фишер сбъдна мечтата си да бъде треньор на участник в групите на Шампионската лига – там, докъдето стигат само най-големите.

За приятелите си той е „автентичен” и „здраво стъпил на земята”.

Неотдавна 21-годишната му дъщеря Риана при участието си в телевизионно шоу, запитана за баща си, отговаря:  „Той е толкова бляскав колкото шестте плочки на корема на Кристиано Роналдо!”

Настоящият диригент в съблекалнята на швейцарския гранд има силна връзка със семейството, приятелите си и феновете на клуба. Детската му любов обаче не се казва „Базел”, а „Цюрих”.

Урс започва да тренира на 7 години. Преминава през всички детски и младежки отбори на „Цюрих” преди да стигне до мъжкия състав. Там определяният от противници като "отвратителен защитник" играе до 37-годишна възраст. Със своите 545 двубоя той става футболистът с най-много мачове в швейцарското първенство в историята.

Въпреки рекорда си, Фишер печели само един трофей, който като капитан на „Цюрих” вдига с облекчение през 2000 г. след финала за Купата на Швейцария срещу „Лозана”. Никога в кариерата си безкомпромисният бранител не иска да в центъра на прожекторите, а напротив. Той винаги иска друг да е звездата и вместо „аз” обичайно използва „ние”.
Ако си позволим да направим сравнение, съвсем различен изглежда предшественика му в „Базел” Пауло Соуса (настоящ треньор на "Фиорентина"), който като футболист е играл в Португалия, Италия, Германия, Гърция и Испания, а със състава на "Ювентус" дори печели трофея от Шампионската лига. Като треньор, облечен в елегантния си костюм, Соуса също с лекота се мести от клуб на клуб сякаш танцува. Урс Фишер далеч не е такъв.

За мечтания триумф

Фишер претърпява два краха по пътя към мечтите си - през 2011 г. с „Цюрих” и през 2015 г. с „Базел”.

Именно миналата година „Макаби" Тел Авив изхвърля „Базел” в плейофите на Шампионската лига след 3-3 общ резултат, но повече голове на чужд терен. За Фишер този сблъсък е „изключително горчив спомен” и „катастрофален момент”.
След близо 550 мача като футболист и шест години като старши треньор ("Цюрих", "Тюн" и "Базел") миналото лято едва за първи път в кариерата си Фишер става шампион на Швейцария. С трофея той осигури на „Базел” класиране директно в групите на Шампионската лига.

"Това беше чувството на облекчение", признава наставникът, цитиран от „Аргауер Цайтунг”.

За парите във футбола

Според Фишер милионите от влизането в Шампионската лига не трябва да са основната мотивация за футболистите и треньорите. Той признава, че футболът е бизнес, но за него друго е по-важно:

„Изключително щастлив съм, че сме в Шампионската лига”, сякаш по детски не скри радостта си наставникът след титлата на „Базел”.

За Фишер участието в най-престижния клубен турнир не означава пари, а бленуваните големи противници и мачове пред препълнени стадиони под звуците на химна на лигата. Онзи химн, който кара футболните фенове да настръхват, а сърцата им да бият по-бързо.

И дори днес със сако, бяла коса и леко набола брада на скамейката на "Базел" Фишер вероятно трудно ще осъзнае, че достигна до най-лъскавия връх на футбола, но той го направи – с честен труд, много пот и скромност. Точно както всичко в кариерата си.