Феновете им научиха през последните 10 години, че баскетболната топка е оранжева, а не черно-бяла, култов е Димитрис Янакопулос
Димитрис Янакопулос рядко говори половинчато. Когато собственикът на баскетболния Панатинайкос застане пред камера, обикновено няма заобикалки, няма внимателно подбрани фрази и няма страх да каже това, което мисли.
В подкаста на „EuroInsiders“ Янакопулос отвори душата си и говори за всичко - за миналия сезон, за раздялата с Ергин Атаман, за завръщането на легендата Желко Обрадович, за великия Душан Ивкович, за непримиримото съперничество с Олимпиакос, но и за нещо много по-лично.
Интервюто е записано във вилата му в Сунион, на брега на Егейско море. Именно там Янакопулос разказва за един от най-тежките периоди в живота си.
Но преди това той направи равносметка на последния сезон на Панатинайкос.
„Не мисля, че миналият сезон беше провал. Мисля, че беше успех, защото имаме най-добрата зала в Европа. Панатинайкос никога не е имал зала, собственост на клуб. Всички, които я видяха, бяха във възторг. Голям успех е, че семейства и хора от цяла Гърция ни се обаждат и искат билети.
Да, от баскетболна гледна точка очаквах малко повече. Това е една от причините да променим посоката тази година. Мисля, че миналия сезон просто нямахме късмет.“
А една от най-интересните теми неизбежно беше Ергин Атаман.
Турският специалист донесе на "детелините" дълго чаканата европейска корона през 2024 г. Именно затова раздялата между него и Янакопулос не е била обикновена треньорска рокада.
Собственикът на клуба призна, че е бил един от хората, които най-силно са подкрепяли Атаман.
„Не ми хареса, че треньорът нямаше пълна подкрепа. Ергин Атаман е страхотен професионалист, той ни донесе трофея на Евролигата и може би резултатите щяха да бъдат различни, ако всички застанаха зад него.“
Въпреки че сътрудничеството им приключи, отношението му към Атаман очевидно не се е променило.
„Ще го обичам завинаги. Той е моето баскетболно алтер его. Имаме едни и същи убеждения, една и съща природа и еднакъв манталитет. Денят, в който му казах решението да прекрати сътрудничеството си, беше един от най-трудните моменти в живота ми, защото го смятам за приятел.“
И дори след раздялата Янакопулос не хвърля вината върху бившия си треньор.
„Вярвам, че неговата отговорност за това как завърши сезонът е много по-малка, отколкото беше представена на обществеността“, категоричен е собственикът на гръцкия клуб.
След раздялата с Атаман ПАО избра да върне на пейката човек, чието име е неразривно свързано с историята на клуба - Желко Обрадович.
„Обрадович може всичко! Той може да вземе отбор, пълен със звезди, и да извлече най-доброто от всеки играч, да направи колектив. И така гледате най-добрия баскетбол, който някога сте виждали.“
Собственикът на Панатинайкос направи интересен паралел с друга легенда на европейския баскетбол - Душан Ивкович.
„Ивкович не беше такъв треньор. Той е един от най-добрите в историята, но можеше да вземе отбор, пълен с млади момчета, и да ги изведе на върха. Това беше неговият дар.“
Панатинайкос не е бил мечтата му
Днес Янакопулос е един от най-разпознаваемите собственици в европейския баскетбол. Но самият той признава, че през 2012 г. последното, което е искал, е да поеме клуба.
„Израснах в къща, където думата „Панатинайкос“ се произнасяше на всеки 10 минути. Не исках да участвам в това през 2012 г. Дори отидох в Нигерия, за да се опитам да намеря купувач. Не исках това.“
Съдбата обаче го връща обратно. И именно тогава започва неговата история начело на клуба. История, която можеше да приключи много по-рано...
Една от най-шокиращите части от интервюто няма нищо общо с баскетбола. Янакопулос разкри, че през 2020 г. е преживял няколко инфаркта и е бил връщан към живот четири пъти.
Разказът му е още по-силен, защото е направен именно на мястото, където се е случила драмата - във вилата му в Сунион.
„Кое е най-красивото нещо, което ми се случи тук в Сунион? Всъщност не е най-красивото, нито пък съм говорил за него пред камерите. През 2020 г. получих няколко инфаркта. Бях връщан към живот четири пъти. Видях бяла светлина. След това, през следващите три години, се промених напълно като човек, характер, видях всичко с други очи...“.
Има един човек, който го убеждава да не се отказва. Баща му.
„Баща ми ми каза: „Моля те, не ми причинявай това. Панатинайкос е моето наследство.“ Продължих, направих най-доброто, на което бях способен, и мисля, че надминах очакванията.“
Днес Янакопулос обаче не дава гаранции, че ще бъде начело на клуба завинаги.
„Нося отговорност към три или четири милиона души - независимо дали се събуждат сутрин с усмивка или не. Мисля много за тях.“
Янакопулос говори и за финансовата трансформация на клуба. „Баскетболът се променя от бизнес гледна точка. Стойността на Панатинайкос беше няколко десетки милиона преди няколко години, а сега е може би половин милиард. Това отчасти ме държи, но също така променя мисленето ми за бъдещето. Да кажем, че съм на метър и половина вътре и на половин фут навън. Ще видим...“
А когато е попитан къде се вижда след пет години, отговорът му е типично в негов стил – с чувство за хумор, но и с ясно послание.
„Виждаш ли къде седи котката? Ще сложа телевизор там и след пет години ще гледам мачове като фен, викайки: „Трябва да доведете още един център, още един плеймейкър и още едно ниско крило.“
Дали това ще се превърне в реалност? Само времето ще покаже.
И ако има една тема, която почти винаги предизвиква емоции в гръцкия баскетбол, това е Олимпиакос. Съперничеството между двата гранда отдавна е повече от спорт. За Янакопулос обаче разликата между двата клуба е огромна.
Не мога да сложа Панатинайкос и Олимпиакос в едно изречение. Те са два напълно различни клуба по отношение на сила, етика и всичко останало. Това съперничество идва от футбола. В баскетбола няма съперничество. Феновете на Олимпиакос научиха през последните десет години, че баскетболната топка е оранжева, а не черно-бяла“
Той подчертава, че уважава феновете на "червено-белите" въпреки непримиримото съперничество.
„Изпитвам голямо уважение към феновете на Олимпиакос. Уважавам феновете на всеки клуб. Но не мога да приема, че Панатинайкос и Олимпиакос в баскетбола могат да бъдат част от един и същ вид разговор.“
И въпреки всичко той оставя врата отворена за диалог.
„Казал съм го хиляди пъти. Опитах се да направя отношенията по-нормални, но от другата страна няма воля. Готов съм да седна на една и съща маса“, заключи Димитрис Янакопулос.
