Българин ще играе в един от най-силните отбори по баскетбол на колички в Европа. Неговото име е Антон Фиков. Преди дни, 21-годишното момче подписа с 10-кратния шампион на Италия и вицешампион в Евролигата – Канту.
"Ще дам всичко от себе си, цялото си сърце", бяха първите думи на възпитаника на френската гимназия в София, след като ръководството на Канту го обяви за своето най-ново попълнение за сезон 2024/2025.
Кой е Антон Фиков?
Антон Фиков е роден на 19 януари 2003 г. в София. Едва 6-годишен започва да тренира хокей на лед. Съдбата обаче му е подготвила тежко изпитание: през 2017 г., когато Антон е на 14, тежка диагноза преобръща живота му. Кракът му е ампутиран и се налага поставянето на протеза.
Вместо да се пречупи, момчето събира цялата смелост на света, за да продължи напред. По-силен от всякога. Влиза в баскетболната зала и открива цял нов свят пред себе си. Нищо, че не помни ясно първата си тренировка.
Причината? Бил е запленен е от емоцията.
За Антон първото влизане в баскетболната зала е знаково. Придружава го неговият чичо – Тома Фиков, бивш национал, играл за ЦСКА и Славия. Впоследствие той свързва младока с помощник-треньора на представителния тим на страната ни Владимир Искров. Тома е до своя племенник през всички тези години. Той му е опора, дава му съвети и същевременно му предава любовта към баскетбола, която завладява Антон завинаги.
Въпреки крехката си възраст, Антон Фиков печели три титли на България с баскетболния отбор на колички на Левски. На 16 вече е част от националния отбор, а това лято и от държавния тим на 3 на 3 на колички.
В началото всичко е трудно
„Наистина беше много трудно, като отидох, с големите батковци да играя. Аз бях по-малък тогава. И ме мачкаха. Това за мене е най-важното нещо за един млад играч – да гледа от батковците, да опитва да ги побеждава и да взима пример от тях.“
Едва навършил пълнолетие, младокът поема към поредно приключение – този път зад граница, в италианския Реджо Калабрия. През последните 4 години пък снове постоянно между Апенините и България, за да носи екипа и на Реджо Калабрия, и на Левски.
За трансфера в Канту
„Този отбор, в който отивам, очакванията ще са много по-високи. Там са едни от най-добрите играчи в света. Повечето италианци, които са там, играха и на параолимпиадата в Париж. Ще бъде голямо предизвикателство. Ще имам да се доказвам сред най-добрите играчи в света.“
За благодарността
"Няма да ми стигне и една година да изредя всички, които са ми помагали през годините. Но в момента най-важното е да им покажа, че отиването ми в Канту може да докаже, че трудът, който те са хвърляли и аз съм хвърлял, може да бъде напълно оправдан и да направя всички горди."
Реакцията на родителите - "Ти луд ли си?"
Това чува Антон Фиков от майка си и баща си, когато им съобщава, че ще играе за шампиона на Италия и вицешампион в Евролигата.
„Това им беше реакцията, тъй като нов отбор, доста силен, в който ще бъда сам. Сега отивам сам като куче. И ще бъде доста по-трудно.“
Реакцията на съотборниците в Левски
Ясно си спомня и как го е съобщил на момчетата, с които делят едно игрище и една цел в отбора на Левски:
"Точните ми думи бяха „Момчета, пак ще ви оставя и пак ще отида в Италия. Този път ще е за шампиона!"
Бяха изключително радостни и горди с мен и имаше малко егоистична завист от това, че няма да се виждам с тях. Те непрекъснато ме търсят, когато съм в Италия, непрекъснато искат да излизаме, но аз нямам това време за жалост.“
Най-милият спомен от Левски
"Най-специалният ми момент е, когато дойдох на тренировка за стрелба сам. И… тогава видях наистина залата в една друга светлина. Без шум, когато си сам, когато сам тренираш, е изключително приятно усещане."
Поглежда ли назад към залата на Левски?
"Винаги я поглеждам! Преди да замина. И винаги ми липсва България, тъй като България е една много красива страна, колкото и другите отбори да са по-добри и по-напред от нас, аз винаги мисля за България и искам това, което е там, да дойде тук."
Един от мотивационните надписи по стените в залата на Левски е "Баскетболът е моя живот."
Това важи с пълна сила за Антон Фиков – едно смело момче, което не се даде на съдбата и което днес докосва мечтата на хиляди младежи по света, които вероятно нямат куража дори да станат от леглото.
Антон е пример. И вдъхновение. Въпросът е да слушаш сърцето си.
