Ако нямаше Милойевич, нямаше да има и Йокич, пишат в Сърбия след новината, потопила в скръб цялата спортна общественост.
Бившият баскетболист и до последно треньор в Голдън Стейт Деян Милоевич почина от инфаркт на 46-годишна възраст.
Заминава отвъд Океана, след като през 2021 г. печели Купата и титлата с черногорския Будучност, а година по-късно става шампион в НБА с Уориърс.
На клубно ниво е работил още в Мега Баскет, а също е бил и помощник в треньорския щаб на Игор Кокошков в националния отбор на Сърбия в периода 2019 – 2021 г.
Ще го запомним и с това, че е треньорът, който "създаде" може би най-добрият баскетболист в света в момента - Никола Йокич. Именно Милойевич оказва най-важното влияние върху кариерата на звездата на Денвър. Двамата работят заедно в Мега Баскет.
"Наехме диетолог, а и нашият фитнес треньор Марко Чосич също работеше много, но нещата не се получаваха. Тогава разбрахме, че той яде половин килограм бюрек само за закуска и пие литър кока-кола всеки ден. Тогава разбираш, че нещо трябва да се промени. Целият екип се зае здраво и има голяма заслуга за нивото, на което може да се играе професионален спорт", разказва приживе Деян Милойевич за Йокич.
"Когато напусна Мега, той беше под средното ниво по отношение на НБА. По онова време не очаквах да бъде най-добрият център или сред първите трима в света, но очаквах той да има добра кариера в НБА."
Според него Никола обича баскетбола, просто не обича да тренира.
Милоевич е треньор на Мега от 2012 до 2020 г. Това, което той е направил за Йокич, никога няма да бъде забравено, признателни са комшиите.
След смъртта му от Денвър Нъгетс изказаха съболезнования в социалните мрежи.
"Дълбоко сме потресени от загубата на Деян Милойевич. Мислите ни са със семейството и приятелите му и с целия отбор на Голдън Стейт Уориърс", се казва в съобщението.
Синът Никола се сбогува с баща си с прочувствени думи. "Ти беше всичко за мен."
Историята за това как легендарният югославски баскетболист Дражен Петрович повлиява на кариерата на Деян, също е малко известна.
В подкаста с „Лука и Кузма“ той обяснява очарованието на своето поколение от легендарния Дражен, баскетболист, който също ни напусна без време след автомобилна катастрофа през 1993 г.
"Дражен Петрович направи много за баскетбола и е един от най-добрите играчи на всички времена, не се съмнявам. Но всички онези истории и легенди, които се разпространяваха за него, ни унищожиха след това. Говореше се, че той тренира по осем часа на ден. Дали е вярно - не знам. Но тогава си казах - щом Дражен го може, мога и аз. И наистина тренирах по 8-9 часа на ден в продължение на три месеца. Едната тренировка беше във фитнеса, другата - индивидуална и още две с отбора. След два месеца почти се бях разпаднал", откровен е Милойевич.
"Не можех да си призная, че не мога да правя нещо, което Дражен може. В един момент лежах вкъщи и тялото ми трепереше. Не беше нормално това, което правехме. Заради многото травми спрях да играя на 32.
Хубавото на всичко е, че само най-силният характер може да го премине. Никола Йокич нямаше да издържи. Нямаше да го направи. Щеше да каже: "Хей, аз се прибирам да яздя коне, това не ме интересува", с усмивка разказва Милойевич.
