на живо

Първият треньор на Везенков пред bTV: Саша е звяр (ЧАСТ 2)

Той е страхотен пример като човек и това го прави велик – още един Александър Велики, казва Адонис Христу

 

Дълбоки, сини очи.

По-силна лява ръка.

Едно скромно и винаги усмихнато на света момче, което с търпение и постоянство се превърна в мъж.

Александър Везенков – името, благодарение на което България отново стои гордо върху баскетболната карта не само на Европа, но вече и на света.

Едва ли има как да се докоснете до него и да не го заобичате. Личи от начина, по който дори непознати говорят за него.

 

Личи и в очите на неговия първи треньор - Адонис Христу, който плака преди и след интервюто, а по време на разговора ни опита да скрие емоциите с усмивка. Днес ви предлагаме ЧАСТ 2 от интервюто с човека, при когото Везенков прави първите си стъпки в баскетбола като дете в Никозия.

А тук ви припомняме какво каза Христу в ЧАСТ 1 от интервюто, което даде пред bTV:

„Обичам го! Обичам цялото му семейство, но към него изпитвам още по-специална обич!“

Думите принадлежат на човека, който още преди 17 години вече знае, че един ден ще блести. Ярко. Дори отвъд най-смелите му мечти.

„Имам дъщеря, но ако имах син – щях да искам да е като него. Не, защото е добър баскетболист, а защото е добър човек. Той е много скромен, състрадателен е, обича да помага на хората. Сърцето му е добро. Добър съотборник, беше и отличен ученик – винаги е правил нещата по най-правилния начин. Страхотен пример е не само като спортист, а като човек. Точно това го прави велик – още един Александър Велики…“ (б.а. - смее се).

Животът често отрежда на Саша трудния път. От мига, в който Арис му помогна да полети, през турбулентни месеци с Барселона, за да намери своя пристан в Олимпиакос през 2018-та. Където статутът му на божество в Пирея съвсем не дойде даром.

Не го отказаха 51 дни и 13 официални мача на Барса, в които не стъпи на паркета, защото треньорът Светислав Пешич бе решил, че не е готов.

Не го отказаха и месеци наред в Пирея, в които игровите минути рядко бяха двуцифрено число. Нито пък отбелязаните точки. Той дочака търпеливо своя миг.

Снимка: http://www.euroleague.net

А междувременно работеше ужасно здраво.

„Знаете ли, че по време на сутрешната тренировка, (това ми го е разказвал неговият баща), докато упражнява стрелбата си, трябва да вкара 43 последователни стрелби. Ако пропусне 39-ата, започва отначало. Важно е как работиш и колко си отдаден“, разказва ни Адонис.

И точно, когато всичко изглеждаше на мястото си, а в Атина вече нямаше как Везенков да стигне дори до кварталния магазин без да бъде разпознат и помолен за поне 10 снимки, любимият левичар на баскетболна Европа… се предизвика отново.

Загърби сигурното. Раздели се с пиедестала, на който гръцките фенове го издигнаха, и за който се пребори сам, за да опита…

от магията на НБА.

И да започне отначало.